Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „ЕС111“ ЕООД, [населено място], срещу протоколно определение от 15.07.2021 г., с което на основание чл.229,ал.1, т.4 ГПК, състав на Бургаски апелативен съд е спрял производството по т. д. № 124/2021 г. по описа на БАС.

Ответникът по частната жалба – „К. И“ ООД, [населено място] /н/ счита жалбата за неоснователна, поддържайки, че исковете по чл. 647 ТЗ и чл. 19, ал. 3 ЗЗД са в съотношение на обуславящ и обусловен.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт,

При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав намира следното:

С определението, предмет на обжалване, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по т. д. № 124/2021 г. на Апелативен съд Бургас до влизане в сила на решение по т. д. № 285/2020 г. на Окръжен съд Бургас. За да постанови този резултат, решаващият въззивен състав е приел, че предпоставките за спиране на делото са налице, доколкото приетото от съда за действителността на процесния предварителен договор за прехвърляне на недвижимите имоти между същите страни е прюдициален за формиране на правния извод за наличие на предпоставките за обявяване на договора за окончателен. До този извод, съдът е достигнал, изхождайки от съдебно удостоверение, представено от процесуалния представител на дружеството в несъстоятелност, съгласно което предмет на т. д. № 285/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас са искове с правна квалификация чл. 649 Т3, вр. чл. 647, ал. 1, т. 6 от Т3, с ищец в производството, ,Хирон 2004“ ЕООД и ответници „К. И“ ОOД /н./ и „EC 111“ ЕООД, с искане да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на „К. И“ ООД /н./ процесният в производството по т. д. № 124/2021 г. на Апелативен съд Бургас предварителен договор, сключен между „ЕС 111“ ЕООД и, ,К. И“ ООД /н./ на 21.06.2019 г. за покупко-продажба на 14 броя недвижими имоти, които са включени в предмета и на т. д. № 124/2021 г. на Апелативен съд Бургас.

Частният жалбоподател оспорва правилността на процесното определение. Излага твърдения, че производството по чл. 19 ЗЗД не се спирало нито с откриване на производство по несъстоятелност, нито с предявените в същото отменителни искове, поради различните правни последици на тези видове искове и субективните предели на силата на пресъдено нещо.

Частната жалба е основателна.

Правните последици на отменителните искове по чл. 649 ТЗ съвпадат с правните последици на Павловия иск по чл. 135 ЗЗД при съобразяване на нормативно уредените в чл. 649, ал. 4 и ал. 5 ТЗ разлики относно приложението на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД спрямо всички свързани лица и относно субективните предели на силата на пресъдено нещо спрямо длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Поради това настоящият състав споделя разбирането възприето с определение № 80 от 10.02.2016 г. по ч. т.д. № 3171/2015 г. на ВКС, I т. о., че предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД не са налице, когато в друг съд се разглежда дело по иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор, от който произтича вземане на купувача по предварителен договор. В този смисъл е и константната практика на ВКС във връзка с производството по несъстоятелност, обективирана в определение № 206 от 21.04.2015 г. по ч. т.д. № 1119/2015 г. на ВКС, II т. о. и определение № 112 от 11.03.2020 г. по ч. т.д. № 407/2020 г. на ВКС, I т. о. С нея е прието, че не подлежат на спиране дела, които нямат за предмет вземания, които да могат да се предявят по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ – такива са делата, образувани по конститутивни искове, с които се предявяват преобразуващи (потестативни) права, какъвто е и искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Прието е още, че основателността на предявените от длъжника в производство по несъстоятелност искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не зависи от предхождащото уважаване на иск по чл. 646-647 ТЗ, т. е. не е налице обусловеност между двата иска по смисъла на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ.

Цитираната съдебна практика и изразените в нея становища изцяло се поддържат от настоящия състав. Исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД и по чл. 649 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД биха могли да бъдат в съотношение на обуславящ и обусловен, ако предмет на иска по чл. 649 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД е разпоредително действие с имущество, което е предмет на предварителния договор за продажба. В случая, видно от съдебното удостоверение /л. 30 от т. д. № 124/2021 г. по описа на Апелативен съд Бургас/ предмет производството пред Окръжен съд Бургас са отменителни искове за обявяване на относителната недействителност на предварителния договор от 21.06.2019 г. /който е и предмет на т. д. № 124/2021 г. по описа на Апелативен съд Бургас/ спрямо кредиторите на несъстоятелността. Дали същият ще бъде обявен за окончателен е без значение за неговата относителна недействителност, предмет на т. д. № 285/2020 г. на Окръжен съд Бургас, поради което липсват предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на въззивното производство по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.07.2021 г., с което на основание чл.229,ал.1, т.4 ГПК, състав на Бургаски апелативен съд е спрял производството по т. д. № 124/2021 г. по описа на БАС.

ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: