Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от М.В, чрез пълномощника му адв. К.К, против решение № 503 от 26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 4907/2017 г. по описа на Административен съд София - град, Второ отделение, 58 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 226з-195 от 27.03.2017 г., издадена от началника на сектор "Охранителна полиция" на 02 РУ на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - началникът на сектор "ОП" на 02 РУ - СДВР, чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Г, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол пред Административен съд София - град е била заповед № 226з-195 от 27.03.2017 г. на началник сектор "ОП" на 02 РУ - СДВР, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, и чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), с която на М.В е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за извършено нарушение, изразяващо се в това, че при изпълнение на служебните си задължения, като водач на служебен автомобил на 01.03.2017 г., около 19:20 часа в град София, при придвижване по бул. "Рожен" с посока от ул. "Н. Ж" към надлез "Надежда" на около 50 метра след бул. "Илиенско шосе", поради маневра "завиване в обратна посока" не пропуска и реализира ПТП в насрещно движещото се моторно превозно средство. Това деяние е прието от административно-наказващия орган, за нарушение на императивните разпоредби на заповед № 513з-5132/22.07.2015 г. на директора на СДВР, относно зачисляване на служебни МПС на държавен служител, на чл. 40, ал. 3 от Вътрешните правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателна и летателна техника на МВР, съгласно която отговорност за техническото състояние и водената отчетност на техниката носят водачите, на които се числи същата и преките им ръководители, както и на разпоредбите на чл. 38, ал. 2 и чл. 92, ал. 2 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). Неизпълнението на служебните задължения съставлява и неизпълнение на изискването на чл. 6, чл. 20, чл. 24 и чл. 28, б. "а" от Етичния кодекс за поведение на държавните служителите в МВР (Етичния кодекс). На основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 шест месеца, като изпълняващ длъжността полицай в група "Охрана на обществения ред " (ООР) в сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ на СДВР.
Пъвоинстанционният съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи нарушението са установени от данните в преписката. В хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал доказателства, от които безспорно се установява извършеното дисциплинарно нарушение. При така установените факти, съдът е приел, че оспореният акт е обоснован и законосъобразен, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР правомощия, в изискуемата форма и съдържание, което съответства на чл. 210 от ЗМВР. Издаден е при спазване на административно производствените правила и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Налице е нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, като наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение, съответно спазена е нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че ЗМВР не допуска възможността едно лице да изпълнява функции както на дисциплинарно разследващ, така и на дисциплинарно наказващ орган. В случая не се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, когато задължително се налага дисциплинарното наказание "уволнение". При наличие на данни за извършено нарушение от изброените от т. 2 до т. 15 от тази разпоредба нарушения провеждането на дисциплинарно производство е регламентирано в чл. 207 от ЗМВР. В тази процедура, която е подчинена на отделни императивни правила, изрично е направено разграничението между функциите на дисциплинарно наказващ и дисциплинарно разследващ орган. В останалите случаи чл. 208 от ЗМВР не само допуска дисциплинарното производство да започне без издаването на нарочна заповед, но в чл. 205, ал. 2 от същия закон диспозитивно предвижда извършването на проверка по разпореждане на дисциплинарно наказващия орган. Същият съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Следователно за хипотезите на извършени дисциплинарни нарушения по чл. 198 - 202 и чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР функциите по установяването им и по налагането на съответното наказание е допустимо да се съвместяват от компетентните органи по чл. 204 от ЗМВР.
Несъстоятелно е и възражението, че не е налице влязло в сила наказателно постановление, тъй като същото е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед. Съгласно правилото на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно дисциплинарната отговорност е независима и различна от административнонаказателната отговорност и евентуалните процесуални пропуски във второто производство не могат да обосноват незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако както в случая, процедурните изисквания по ЗМВР за санкциониране на служителя са изпълнени. Като служител на МВР, жалбоподателят освен че е длъжен да спазва правилата на ЗДвП, има и задължение да спазва разпоредите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. С оглед на това едно нарушение може да доведе до ангажиране на различни видове отговорност.
Правилно съдът е отхвърлил възраженията за нарушение на административно производствените правила. Не отговаря на данните по делото, твърдението на касатора, че не е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая ДНО е изслушал служителя, като за изслушването е съставен протокол рег. №226р-4464/27.03.2017 г., който е обсъдил в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, поради което не е налице нарушение. Двете разписани в нормата алтернативи са равностойни и в случая органът е изпълнил задълженията си като е изслушал служителя. Наказващият орган е спазил изискванията на нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Неоснователни са и доводите за допуснато нарушение на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Наказанието е наложено в предвидения минимум, като е съобразено с цялостното поведение на наказания служител, обстоятелствата при които е извършено и другите релевантни, съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР факти.
Правилно е отхвърлено твърдението за наличие на основателна причина за предизвиканото пътно-транспортно произшествие между управлявания от същия служебен автомобил, при маневра "завиване в обратна посока" и автомобил "О. А" с рег. [рег. номер на МПС], управляван от лицето Д.В, както и вина на същата за реализираното ПТП. Като такава причина се сочи, спиране на служебния автомобил, след извършена маневра "обратен завой" с посока на движение към надлез "Надежда", като необходимостта да бъдат предпазени движещите се лица по пътното платно от страна на водача на автомобил "О. А" с рег. [рег. номер на МПС], е довела до това същата да реализира ПТП със служебния автомобил, според твърденията на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че в тази хипотеза преди настъпването на ПТП, автомобилът на Варадинова би бил в лентата за движение на Велев и зад него, като в този случай не би настъпила обективно установената повреда на лек автомобил "О. А", рег. [рег. номер на МПС] - отпред и отпред вдясно, което е видно и от скица за ПТП към протокол №1673518 от 01.03.2017 година.
Постановеното решение е правилно - обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателна своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да бъде опредено в размер на 100 лева, като се осъди М.В да го заплати.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 503 от 26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 4907/2017 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 58 състав.
ОСЪЖДА М.В да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.