Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Д. М – АГПППДМ“, със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от д-р А.В, чрез пълномощник адв. С.М, срещу решение № 2074/18.10.2018г., постановено по адм. дело № 1553/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед за налагане на санкции №163232-671 от 17.04.2018г., издадена от Директор РЗОК – Пловдив, с която на дружеството са наложени 58 (петдесет и осем) броя санкции – „финансова неустойка“ в размер на 50лв. за всяко нарушение, на основание чл.146, ал.1 от НРД 2017 г. за дентални дейности (ДД). Изложените възражения по отношение решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно липсата на допуснато съществено нарушение в административното производство, предвид неучастието на лицето пред Арбитражната комисия, и при приложение на материалноправните норми на чл.83, т.2 във връзка с чл.88, ал.1 и ал.2 от НРД 2016 и НРД 2017 за денталните дейности, са относими към касационните основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, касационният състав приема за установено следното:
Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции №163232-671 от 17.04.2018г., издадена от директор РЗОК – Пловдив, с която на жалбоподателя са наложени 58 (петдесет и осем) броя санкции – „финансова неустойка“ в размер на 50лв. за всяко нарушение, на основание чл.146, ал.1 от НРД 2016 и НРД 2017 г. за ДД, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл.83, т.2, във връзка с чл.88, ал.1 и ал.2 от НРД 2017 г. за ДД – при първо посещение за съответната календарна година лекарят по дентална медицина задължително извършва обстоен преглед със снемане на зъбен статус на ЗОЛ и задължително попълва за всяко ЗОЛ месечен "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 2), в който се отразява обстоен преглед със снемане на зъбен статус и/или оказаната дентална помощ.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, включително амбулаторни листове в хартиен и електронен формат, първоинстанционният съд приема, че във всички изброени случаи (58 на брой) се касае за първо посещение през календарната година от страна на пациента, с цел получаване на дентална помощ.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд отхвърля възраженията на оспорващия, че попълването на осъщественото лечение е достатъчно за точното изпълнение на чл.88, ал.2 от НРД за 2017 год. Обоснован е извод, съобразно който тълкуването на разпоредбата на чл.88, ал.2 от НРД за 2017 год., налага задължително попълване на снетия зъбен статус на пациента и оказаната дентална помощ. В подкрепа на горното е посочено и обстоятелството, че обстойният преглед със снемането на зъбен статус е отделна дейност с код 10111 "обстоен преглед със снемане на зъбен статус", за която се дължи съответното заплащане.
Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Не е основание за отмяна на съдебното решение оплакването, че касаторът не е бил призован да участва в арбитражното производство, защото съгласно чл. 160, ал. 2 НРД 2017 г. за ДД, Арбитражната комисия разглежда споровете по документи, които страните предварително са представили. Съответно, по преценка на комисията се изслушват страните, съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.3 НРД 2017 г. за ДД, като участието на касатора пред Арбитражната комисия не е задължително. Касаторът навежда хипотетично възражения срещу лишаването му от възможност да направи искане за отвод на член от състава на Арбитражната комисия без конкретно изложени обстоятелства, за да бъдат обсъдени от съда, с оглед преценка обективността на арбитражното решение. При това положение не е налице съществено нарушаване на производствените правила водещо до отмяна на съдебното решение, респ. на заповедта за налагане на санкции на касатора.
Разпоредбите на чл. 88, ал. 1 и 2 от Националния рамков договор за денталните дейности между НЗОК и БЗС за 2017 г., в сила от 01.04.2017 г., обн. ДВ. бр. 23 от 17.03.2017 г. въвеждат изискванията при първо посещение за съответната календарна година лекарят по дентална медицина задължително да извършва обстоен преглед със снемане на зъбен статус на ЗОЛ. Общопрактикуващият лекар по дентална медицина и лекарят по дентална медицина - специалист, задължително попълват за всяко ЗОЛ месечен "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 2), в който се отразява обстоен преглед със снемане на зъбен статус и/или оказаната дентална помощ. Нормите следва да се тълкуват и прилагат съвместно.
Доколкото в разглежданите случаи става въпрос за първично посещение на конкретните пациенти в рамките на календарната година, освен лечението, което осъществява ЛДМ, следва задължително да се извърши обстоен преглед със снемане на зъбен статус и отразяването му в амбулаторния лист (бл. МЗ - НЗОК № 2).
След като по силата на чл. 88, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности между НЗОК и БЗС за 2017 г. извършването на обстоен преглед със снемане на зъбен статус на ЗОЛ е задължително, то при условията на втората алинея стоматологът може при посещение на пациента да извърши само тази дейност или снемане на зъбен статус плюс оказаната дентална помощ. Само последната той може да извърши при условие, че преди това е осъществено снемане на зъбен статус, което е документирано по законоустановения ред. Даденото от касатора тълкуване на цитираните норми, според което втората алинея допуска неизвършване на снемането на зъбния статус на пациента е неправилно и не се споделя от касационната инстанция.
Съгласно чл. 146, ал.1 НРД за денталните дейности за 2017 г., когато изпълнител на дентална помощ наруши условията и реда за оказване на дентална помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. В случая всяка една от санкциите, която се отнася за всяко едно нарушение спрямо отделно ЗОЛ е в минималния размер от 50 лв.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2074/18.10.2018г., постановено по адм. дело № 1553/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.