Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е касационна жалба на „Т. Т“ ООД, чрез адв. С.С против Решение № 65/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 318/2018г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-02000217008625-091-001/29.06.2018 г. и Ревизионен акт № П-02002018127184-003-001/13.07.2018 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърдени с Решение № 216 от 01.10.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с които на касатора не е признат данъчен кредит по ЗДДС в размер на 15 212,00 лв. за данъчен период от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. по фактура № 150 от 30.09.2015 г., издадена от „Ш. М 93“ ЕООД.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като не са обсъдени доводите на жалбоподателя, а отделно от това се оспорват изводите на съда за липса на доказателства за извършена реална доставка на услуга. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на издадения ревизионен акт. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът – директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, не се ангажира със становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния...