О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2885

гр. София, 05.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 864 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Е. Ф. – САК, пълномощник на ищцата С. Б. Х., срещу Определение № 3202 от 10.12.2024 г. по в. гр. д. № 2709/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е отхвърлена молбата й за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 331/25.03.2024 г. в частта за разноските, като й се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗД за въззивното производство за защита срещу въззивната жалба на ответника по иска.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗЗД е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗЗД; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да опровергават това заявление; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Счита, че липсата на писмен договор за безплатна правна помощ не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗЗД, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗЗД е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 от ЗЗД, се определя от съда. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба Прокуратурата на Р България не изразява становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие следното.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решение № 331/25.03.2024 г. по в. гр. д. № 2709/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, е отменено Решение № 4045 от 20.07.2023 г., постановено по гр. д. № 8768/2022 г., Софийски градски съд, в частта, в която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да заплати на С. Б. Х. сумата от 45 000 лв., представляваща разликата над дължимата сума от 15 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която съдът е присъдил законна лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от 17.08.2019 г. до 16.08.2022 г., като вместо това са отхвърлени предявените от С. Б. Х., представлявана от адвокат Е. Ф., срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 45 000 лв., представляваща разликата над дължимата сума от 15 000 лв. до присъдените 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на сл. дело №1/1991 г ., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780 ІІ/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП-София, в разумен срок, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата от 15 000 лв. за периода от 17.08.2019 г. до 16.08.2022 година. В частта, в която искът по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е уважен за сумата от 15 000 лева, както и в частта, в която Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на адвокат Ф. 491, 25 лева – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗЗД, решението на първоинстанционния съд е потвърдено.

Отказът на въззивния съд да допълни решението си в частта за разноските, обективиран в обжалваното определение, е мотивиран с обстоятелството, че до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция адвокат Ф. не е представила договор за правна помощ или друго писмено доказателство, от което да се установи, че между нея и ищцата е договорена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Изявление за оказана безплатна правна помощ не се съдържало нито в исковата молба, нито в отговора на въззивната жалба, нито във въззивната жалба.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и разрешенията в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I ТО, Определение № 213 от 31.05.2021 г. по т. д. № 997/2021 г. на ВКС, I ТО, Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, I ГО, Определение № 862/24.10.2023 г. по ч. т. д. № 1276/2023 г. на ВКС, I ТО, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна следва да бъде установено от данните по делото, а условие за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗЗД е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на клиента размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗЗД; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

Молбата до въззивния съд от 02.05.2024 г. - становище на адв. Ф. по искането на ответника за допълване на въззивното решение в частта за разноските - съдържа изявление за предоставена от адвоката безплатно правна защита. Отсъстват данни, а и доводи, за плащане на възнаграждение. Налице е отговорност на насрещната страна за разноски при успешно проведена защита срещу въззивната й жалба, която е била уважена от въззивния съд частично.

При тези изводи и след отмяна на обжалваното определение на адв. Е. Ф. – САК следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение за защита във въззивното призводство срещу въззивната жалба на ответника по исковете, обжалвал първоинстанционното решение с възражения не само срещу размера на присъденото обезщетение, но и срещу възникването на правопораждащите претенцията на ищцата юридически факти. При определяне на този размер съдът съобрази материалния интерес, за който успешно е проведена адвокатската защита (15 000 лв., 1/8 от общо претендираните 120 000 лв.), липсата на правна и фактическа сложност на правния спор, по който е установена константна съдебна, като прие за ориентир размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който съобразно горните критерии и при отчитане на изхода на спора по въззивната жалба на ищцата следва да се намали наполовина.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на ІII ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3202 от 10.12.2024 г. по в. гр. д. № 2709/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК въззивно решение № 331/25.03.2024 г. по в. гр. д. № 2709/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на адвокат Е. Ф. – САК сумата от 600 (шестстотин) лева - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство по чл. 38, ал. 2 ЗЗД в производството пред въззивния съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.