О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№140

София, 26.11. 2020 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н гр. дело № 180 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е приключило с постановяването на Решение № 31 от 25.06.2020 г., с което подадената от „Влаев и син” ООД молба за отмяна на влязлото в сила решение № 454 от 26.02.2018 г. по в. гр. д.№ 2826/2017 г. по описа на АС – София, VІІ състав, е оставена без уважение, като съобразно изхода на делото молителят е осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата 9 000 лв. - разноски за защита в производството по чл. 303 и сл. ГПК.

С последващо постановено Определение № 105 от 23.09.2020 г. е разгледана подадената от „Влаев и син” ООД молба по чл. 248 ГПК, като е оставено без уважение заявеното искане за изменяване на Решение № 31 от 25.06.2020 г. чрез намаляване на възнаграждението за процесуално представителство, присъдено на ответника по молбата за отмяна „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, от сумата 9 000 лв. на сумата 1 707,47 лева.

С вх.№ 8308 от 28.10.2020 г. е регистрирана нова молба на „В. и син” ООД чрез адвокат Г. И. от САК, с която е заявено искане за изменяване на постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 105 от 23.09.2020 г. на основание чл. 253 ГПК. В подкрепа на искането си дружеството е предявило и молба с вх.№ 8848 от 13.11.2020 г., съдържаща довод, че с присъдения хонорар от 9 000 лв. при минимален (според молителя) 2 276,60 лв. се нарушават принципите на законност и справедливост, както и се предоставя правна възможност за злоупотреба с право от страна на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД.

Препис от молбата с вх.№ 8308 от 28.10.2020 г. е връчен на ответника по молбата за отмяна - „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който е депозирал становище с вх.№ 8779 от 12.11.2020 г. чрез адвокат Р. Р. от САК. Поддържа, че молбата е процесуално недопустима, евентуално - неоснователна по същество.

Преди да пристъпи към проверка за основателността на искане, с което е сезиран, съдът следва да извърши преценка за неговата допустимост, в която връзка намира следното:

Съобразно чл. 253 ГПК „Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск”. С оглед изискването да „не слагат край на делото”, подлежащите на изменение по реда на чл. 253 ГПК актове са тези, с които се администрира развитието на производството - определенията, с които съдът взема становище по допустимостта на производството, без да го прекратява, както и определенията, които целят да организират бързото, икономично и законосъобразно развитие на производството. Предвид характера на въпроса, който се разрешава с него (по разпределяне на отговорността за разноските в процеса, чието развитие е приключило пред съответния съд), определението по чл. 248 ГПК не попада в кръга на актовете по движение на делото. По тази причина съдът, който го е постановил, не разполага с правомощието сам да въздейства върху съдържанието му. Това ясно личи от предвидената с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК възможност за обжалване (когато и самото решение, в изменение на което е постановено, подлежи на обжалване). Налага се извод, че този вид актове са неоттегляеми по реда на чл. 253 ГПК, съответно - искането за упражняване на правомощие, с каквото съдът не разполага, се явява процесуално недопустимо.

Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че молбата с вх.№ 8308 от 28.10.2020 г., допълнена с молба с вх.№ 8848 от 13.11.2020 г., е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Следва да се отбележи, че съдържанието на молбата от 28.10.2020 г. по-скоро обективира несъгласието на молителя с резултата, постановен с Определение № 105 от 23.09.2020 г., но дори да се приеме, че по своя характер тя представлява частна жалба, то разглеждането й отново би било недопустимо по силата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, доколкото Решение № 31 от 25.06.2020 г. е окончателно.

Воден от изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Влаев и син” ООД молба с вх.№ 8308 от 28.10.2020 г., допълнена с молба с вх.№ 8848 от 13.11.2020 г.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването, което да се извърши съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: