Производството е по чл. 290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от В. К. С. и С. И. Б. – починал след подаване на касационната жалба, на чието място са конституирани законните му наследници Р. С. Б. и Г. С. Б., чрез адв. М. Б., против решение № 7024 от 17. 10. 2019 г. по гр. д. № 16266/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 460685 от 30. 07. 2018 г. по гр. д. № 41065/2016 г. на СРС, ГО, 49 с-в, с което е уважен предявеният от Х. И. В. и Б. К. В. срещу В. К. С. и С. И. Б. иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху самостоятелен жилищен обект с площ от 83 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с клозет, стая с вестибюл и антре, находящ се на втория етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, нанесена като самостоятелен обект с идентификатор. ... в имот с идентификатор. ... по кадастралната карта на [населено място], кв. К., [улица], с площ от 719 кв. м. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения (необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилна преценка на обсъдените и неразглеждане на въведените от страните доводи и възражения), поради необоснованост на фактическите изводи, както и поради постановяването му в нарушение на чл. 18 ЗЗД, чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 35, ал. 1 ЗС. Твърди се неправилност на извода, че собствеността върху процесния втори жилищен етаж е прехвърлена с писмения договор с нотариална заверка на подписите от 2006 г. Претендират се присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК.

Ответницата по касационната жалба Х. И. В., представлявана от адв. М. Д., с писмен отговор и в съдебно заседание, както и ищецът Б. К. В., лично в съдебно заседание, изразяват становище за правилност на въззивното решение и искат потвърждаването му. Също претендират да им бъдат присъдени разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Правят възражение за прекомерност на платеното от касаторите адвокатско възнаграждение.

С определение № 188 от 23. 04. 2020 г. по гр. д. № 635/2020 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ възможността с договор за доброволна делба на съсобствен имот, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, да се прехвърли право на собственост върху построен в имота самостоятелен жилищен обект, който е изключителна собственост на съделителя-прехвърлител, на друг съделител-съсобственик на имота.

По въпроса по който е допуснато касационно обжалване:

Отговор на въпроса е даден с ППВС № 7/1973 г., т. 8б и в посоченото от касатора решение № 279 от 2. 12. 2011 г. по гр. д. № 369/2011 г. на ВКС, 2 г. о.

В постановлението е разяснено, че когато със спогодбата по делбено дело се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са били предмет на делото на делба, и за тези действия законът предвижда специална форма, то съдебната спогодба не би произвела специален ефект и има значение на предварителен договор, който може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако са налице необходимите условия. В мотивите към постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС е прието, че съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Облекчената форма по чл. 35, ал. 1 ЗС се отнася само за съсобственици. Ако с договора за доброволна делба, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прехвърли право на собственост върху самостоятелен обект на лице, което към сключване на договора не притежава права в съсобствеността, договорът би бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради неспазване на предвидената от закона форма на действителност на сделката.

Аналогично следва да е разрешението и в случаите, при които с договор за доброволна делба на съсобствен имот, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, един от съделителите, който е съсобственик на имота и изключителен собственик на построен в имота самостоятелен жилищен обект, прехвърли собствеността си върху жилищния обект на друг съделител, който е съсобственик на имота, но не притежава идеална част от прехвърления жилищния обект.

По основателността на касационната жалба:

Делото има за предмет предявен от Х. И. В. и Б. К. В. срещу В. К. С. и С. И. Б. иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху самостоятелен жилищен обект с площ от 83 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с клозет, стая с вестибюл и антре, находящ се на втория етаж на масивна двуетажна жилищна сграда, нанесена като самостоятелен обект с идентификатор. ... в имот с идентификатор. ... по кадастралната карта на [населено място], кв. К., [улица], с площ от 719 кв. м. Ищците твърдят, че описаният жилищен обект е бил собственост на ответниците В. С. и С. Б., бивши съпрузи, но с договор за доброволна делба от 16. 08. 2006 г., с нотариална заверка на подписите от 17. 08 2006 г., вписан 2015 г., собствеността върху същия е била прехвърлена от В. С. и С. Б. на ищците. Твърди се, че прехвърлителите са си били запазили вещното право на ползване върху жилището до изтичане на един месец от издаване на акт-образец 15 за бъдещата жилищна сграда в съседния урегулиран поземлен имот, в която е било предвидено и ответниците да придобият жилищни обекти. Твърди се, че акт-образец 15 за новопостроената жилищна сграда е издаден още през 2013 г., но ответниците отказват да предадат на ищците владението върху процесното жилище.

Ответниците са оспорили иска като неоснователен. Заявили са, че процесното жилище е било придобито от тях в режим на СИО, на основание съдебна делба от 1980 г., извършена между съсобствениците С. Б., Х. В. и майка им М. Б., а след развода през 1988 г. жилището е придобито в изключителна собственост от В. С. на основание одобрено с решението споразумение по чл. 99, ал. 3 СК отм., Като евентуален придобивен способ са посочили и придобивна давност, с твърдения, че са владели жилището непрекъснато от одобряването на съдебната спогодба на 24. 07. 1980 г. до настоящия момент.

По делото е установено, че с н. а. №. ... г. ищцата Х. И. В. и ответникът С. И. Б. били признати за собственици по наследство и давност общо на 2/3 идеални части от дворно място от 1900 кв. м., съставляващо имот пл. №. ..., в кв.. ... по плана на [населено място], заедно с 2/3 ид. ч. от построените в имота масивна жилищна сграда и пристройка към нея. Собственик на останалата 1/3 ид. ч. е била майка им М. Й. Б.. На 24. 07. 1981 г. е одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 10087/1980 г. на СРС, сключена между Х. И. Б., С. И. Б. и М. Й. Б., по силата на която Х. И. Б. придобива в дял и изключителна собственост първи етаж от новата масивна двуетажната жилищна сграда (долепена до старата, строена 1904 г.), ведно с 37, 9 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, С. И. Б. придобива в дял и изключителна собственост втория етаж от новата масивна двуетажна жилищна сграда (долепена до старата, построена 1904 г.), ведно с 34, 9 % ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, а М. Й. Б. получава в дял старата двуетажна жилищна сграда, строена 1904 г., ведно с 27, 2 % ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място. Към старата двуетажна жилищна сграда е била долепена и пристройка, строена 1914 г., от 30 кв. м., съдържаща стая, кухня и антре, с отделен вход. През 1988 г., с решение № 329 от 17. 10. 1988 г. по гр. д. № 115/1988 г. на Кирковски районен съд, 8 с-в, е прекратен бракът между С. Б. и В. С. и е утвърдено споразумение по чл. 99, ал. 3 СК отм., по силата на което В. С. получава в дял жилището на 2 етаж от новата масивна жилищна сграда, състоящо се от две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна, а С. Б. получава в дял старата жилищна сграда строена 1904 г. и пристроена 1914 г., включваща на първи етаж - стая, антре и баня с тоалетна, а на втори етаж – стая-вестибюл и антре, както и гараж от 22 кв. м. На 16. 08. 2006 г. е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите от 17. 08. 2006 г. между ищците Х. и Б. В., ответниците С. Б. и В. С. и децата им Г. С. Б. и Р. С. Б., съпругата на последния Г. Л. Я.-Б., и лицата Т. И., Р. В., Т. В., М. И. и „Амикон“ ООД. С договора съсобствениците на парцела са постигнали съгласие „да регламентират правата и задълженията си“ преди окончателното разделяне на парцела. Страните са заявили, че постигат съгласие парцел. ... с площ от 2050 кв. м., отреден за имот пл. №. ... с площ от 1900 кв. м. по документи за собственост, а по скица с площ от 1980 кв. м., и имот без планоснимачен номер с площ от 70 кв. м., в кв.. ... по регулационния план от 1999 г., да бъде разделен на два урегулирани поземлени имота: УПИ. ...-им...., в кв.. ..., с площ от 734 кв. м., върху който се намира по-новата двуетажна масивна жилищна сграда от 68 кв. м. и два гаража от по 22 кв. м. (дял втори) и УПИ №. ... – им.. ..., в кв.. ..., с площ от 1271 кв. м., върху който се намират двуетажна жилищна сграда строена 1904 г. и пристройката строена 1914 г. (дял първи). Страните са постигнали съгласие дял втори, заедно с построените в него сгради, да се придобие в собственост и владение от ищците Х. и Б. В., а дял първи, заедно с построените в него сгради – от останалите физически лица. В договора е посочено, че ответниците С. Б. и В. С. отстъпват на ищците Х. и Б. В. собствеността върху процесния втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, но си запазват вещното право на ползване на етажа в срок до 30 дни след издаване на акт образец 15 за жилищната сграда, която предстои да бъде построена в отделения парцел. Посочено е, че договорът има характер на предварителен договор за делба на урегулирания поземлен имот по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, като съсобствениците на УПИ. ..., в кв.. ... се задължават да сключат и окончателен договор за делба на имота след изменение на подробния устройствен план чрез разделяне на урегулирания поземлен имот на два самостоятелни урегулирани поземлени имота. Предвидено е съсобствениците на имота, с изключение на ищците Х. и Б. В., да бъдат обезщетени от дружеството с обекти в бъдещата сграда в отделения парцел, равняващи се на 21 % от РЗП на сградата. На 20. 10. 2006 г. е сключен предварителен договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ за делба на урегулирания поземлен имот, несъдържащ уговорки за сградите. На 14. 02. 2007 г. влиза в сила заповедта за разделяне на урегулирания поземлен имот на два нови урегулирани поземлени имота и на 27. 07. 2007 г. е сключен окончателен договор за доброволна делба на имота чрез разделянето му на УПИ. ...-им...., в кв.. ..., с площ от 734 кв. м., който остава в дял на ищците Х. и Б. В., и УПИ №. ... – им.. ..., в кв.. ..., с площ от 1271 кв. м., който остава в дял на останалите съсобственици, който договор също не съдържа уговорки за сградите. Акт – образец 15 за изградената в УПИ №. ... – им.. ..., в кв.. ..., с площ от 1271 кв. м. е издаден на 25. 08. 2013 г. Според показанията на свидетеля Б. В., син на ищците, между ищците и ответниците, още преди подписване на договора от 2006 г., съществувала уговорка ищците да отстъпят право на строеж при условие, че ответниците им отстъпят собствеността върху процесния втория етаж от сградата. След подписване на договора от 2006 г. ищците останали с впечатление, че са придобили собствеността върху жилището на втория етаж. Ответниците не спазили уговорката и все още продължават да живеят в жилището на втория етаж. От 1980 година ищците живеят в жилището на първия, а ответниците в жилището на втория етаж, като двете жилища имат самостоятелни входове. След 2006 г. В. С. предприела действия по поправяне на покрива на сградата, но ищецът пуснал жалба в 06 РПУ на МВР, тъй като се опасявал, че В. ще претендира да й плати част от сумата, изразходвана за ремонта. От показанията на свидетелката М. М. се установяват същите факти, но според свидетелката уговорката между ищците и ответниците при разделяне на парцела и учредяване на правото на строеж е била В. С. да предостави на ищците няколко стотин метра повече от своя дял от дворното място като компенсация за учреденото право на строеж в отделения урегулиран поземлен имот.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд, препращайки по реда на чл. 272 ГПК към изводите на първоинстанционния съд и излагайки и собствени изводи, е приел предявения иск за основателен. Приел е, че ищците Х. и Б. В. са придобили право на собственост върху процесния самостоятелен жилищен обект с договора от 16. 08. 2006 г., по силата на който В. С. и С. Б. са им прехвърлили жилището. Прието е, че договорът от 16. 08. 2006 г. има характер на предварителен договор само в частта му досежно разделянето на урегулирания поземлен имот на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, а в частта с която В. С. и С. Б. прехвърлят на ищците собствеността върху втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в обособения с проекта УПИ. ...-им...., в кв.. ..., с площ от 734 кв. м., договорът е окончателен и е породил прехвърлително действие. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че договорът от 2006 г., ако се приеме за договор за окончателно прехвърляне на собствеността върху процесния втори етаж, е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, вр. чл. 18 ЗЗД - съгласно чл. 35, ал. 1 ЗС договорите за доброволна делба се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Прието е, че след 2006 г. ответниците са владели втория етаж не за себе си, като собственици, а като носители само на ограничено вещно право на ползване, което е погасено на 26. 09. 2013 г.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с чл. 26, ал. 2, вр. чл. 18 ЗЗД и с чл. 35, ал. 1 ЗС. Към сключване на предварителния договор за доброволна делба от 16. 08. 2006 г. Х. и Б. В. са били изключителни собственици на жилището на първия етаж от по-новата жилищна сграда (същото не е предмет на иска), В. С. е била изключителен собственик на процесното жилище на втория етаж от по-новата жилищна сграда, а С. Б. е бил изключителен собственик на старата жилищна сграда, съставляваща самостоятелно жилище (също невключено в предмета на делото). След като жилищният обект, находящ се на втория етаж от по-новата жилищна сграда, е бил изключителна собственост на В. С. (каквито са и твърденията на ищците) и ищците В. не са притежавали идеални части от същия, прехвърлянето на правото на собственост върху жилището на втория етаж е следвало да се извърши в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма - с нотариален акт. Облекчената форма по чл. 35, ал. 1 ЗС би била приложима само в случай, че съделителите са били съсобственици и на жилищния обект на втория етаж от по-новата сграда, но такава собственост в случая не е била налице. По тези съображения настоящият състав намира, че ищците Х. и Б. В. не са придобили правото на собственост върху процесния самостоятелен жилищен обект на заявеното с исковата молба основание – договор за доброволна делба от 16. 08. 2006 г., с нотариална заверка на подписите от 17. 08. 2006 г., вписан 2015 г. Това налага отхвърляне на предявения иск по чл. 108 ЗС.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК основателна е претенцията на касаторите-ответници по иска за присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Жалбоподателката В. С. е направила следните разноски в касационното производство: 30 лв. внесена държавна такса за допускане касационно обжалване на въззивното решение, 70 лв. – държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 2400 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред настоящата инстанция. Жалбоподателите Р. и Г. С. са заплатили по 1200 лв. всеки от тях адвокатско възнаграждение за процесуалното им представителство пред настоящата инстанция.

Възражението на Х. и Б. В. по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на договорените и платени адвокатски възнаграждения за касационната инстанция в размер общо на 4800 лв., е основателно. Цената на иска по чл. 108 ЗС, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, е в размер на 19775, 90 лв. - данъчната оценка на самостоятелния жилищен обект. Това е и общият размер на защитения имуществен интерес на ответниците по иска. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, съдействие и защита на В. С., Р. С. и Г. С. срещу предявения иск за собственост възлиза на 1124 лв. Защитата и на тримата касатори-ответници по иска е осъществена от адв. Б. с подаване на една обща касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК и депозиране на обща писмена защита, в които са изложени общи основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и развити общи аргументи в подкрепа на тезата за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Преценявайки описаните по-горе обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав намира, че от договорените и платени от жалбоподателите адвокатски възнаграждения в размер общо на 4800 лв. следва да им се присъдят, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК общо 2000 лв., както и сумата 100 лв. платени в касационното производство държавни такси.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7024 от 17. 10. 2019 г. по гр. д. № 16266/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, потвърждаващо решение № 460685 от 30. 07. 2018 г. по гр. д. № 41065/2016 г. на СРС, ГО, 49 с-в, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. И. В. и Б. К. В. срещу В. К. С., Р. С. Б. и Г. С. Б. (последните двама конституирани като страни на осн. чл. 227 ГПК, като законни наследници на починалия след подаване на касационната жалба С. И. Б.) иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху самостоятелен жилищен обект с площ от 83 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с клозет, стая с вестибюл и антре, находящ се на втория етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, нанесена като самостоятелен обект с идентификатор. ... в имот с идентификатор. ... по кадастралната карта на [населено място], кв. К., [улица], с площ от 719 кв. м.

ОСЪЖДА Х. И. В. и Б. К. В. да заплатят на В. К. С., Р. С. Б. и Г. С. Б., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2100 лв. разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: