Р Е Ш Е Н И Е

№ 166

София, 25.11.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Т. К

Членове: 1. Б.Т

2. Н. Т

при секретаря И. Р и с участието на прокурора К. С разгледа докладваното от съдия Троянов к. н.д. № 642 по описа за 2020 г.

Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите М. С. С. и Д. Ж. А. против въззивно решение № 8 от 04.02.2020 г. по в. н.о. х.д. № 353/ 2018 г., по описа на Апелативния специализиран наказателен съд с доводи по всички касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.

В касационната жалба на подсъдимия М. С. С., чрез адвокат С. П., се твърди, че престъплението изнудване не е извършено, а приетите от съдилищата факти не се разкиват от приобщените по делото доказателства, анализът на доказателствения материал бил повърхностен и незадълбочен, в нарушение на задълженията на съда за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти, които безкритично били пренесени от първоинстанционните мотиви във въззивното решение; касаторът оспорва заключението на психиатрична експертиза, която не била изготвена по надлежен процесуален ред; излага и подробни съображения за необоснованост на съдебния акт. Твърди още, че въззивният съд е допуснал и процесуално нарушение с действията си по отмяна на хода на съдебното следствие, разясняването на правата на пострадал на лице, което не е посочено в обвинителния акт и продължаване на съдебното следствие без изменение на обвинението. Касаторът счита, че деянието е малозначително и неправилно е отказано приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, а също и че въззивният съд...