Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на П.Ч, представен от адв. М.Н, срещу решение № 925/23.04.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1882 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16001617005629-091-001/12.03.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи противоречие на решението със съществени процесуални правила заради пропуск на съда да извърши собствена преценка на доказателствата, да обективира фактическите си констатации и правни изводи по съществото на спора. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендира се деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на П.Ч допълнителни задължения за ДДС в размер 12 917.22 лева и за закъснителна лихва в размер 4 780.42 лева. Източник на задължението е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, 02, 04, 06, 07, 08, 09, 10 и 12.2013 г.; м. 01, 02, 03, 11 и 12.2014 г.; м. 01, 02, 04, 06, 07, 08, 09 и 12.2015 г. и м. 02.2016 г. заради отказ да признаят упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 12 917.22 лева по издадени от „Хангеки“ ЕООД, „Интернешънъл ууд“ ЕООД, „М джи ойл“ ЕООД /с нова фирма „ММ ойл 2013“ ЕООД/, „Цеко транс“ ЕООД, „Нивико 2000“ ЕООД и „Дигед“ ЕООД с предмет на доставките на дизелово гориво. Според администрацията доставките не са осъществени.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА.

Мотивите на съдебния акт буквално възсъздават акта на решаващия орган. Така от шестия абзац на страница втора на решението до втория абзац на страница 12 от него е копиран и поставен текста на решение № 304/30.05.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП и то оформен като цитат. Следва преразказ на три страници на същия акт на решаващия орган. Съдебният акт е съдържателно различен от юрисдикционния акт на администрацията само в уводната част; в последния абзац на страница 14 и първите два на страница 15 които анотират заключението на ССЕ, заявяват отказ да се ценят необсъдени писмени доказателствени средства, тъй като били без достоверна дата и на гласни доказателствени средства, защото не установявали нови факти и били прекалено общи; във втората половина на страница 15, която съдържа общи съждения за предмета на доказване и начина на установяване на релевантните за спора факти и преди диспозитива, където е заключението за законосъобразност на РА. Решението е неправилно.

Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила.

Решението на АС Пловдив не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на правото на данъчен кредит.

Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т. е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП, нито обобщението във връзка със заключението на ССЕ и събраните писмени и гласни доказателствени средства. Наличието или не на достоверна дата на писмените доказателствени средства не изначално основание за дискредитирането им, а за определяне на интензитета на убеждаващото им въздействие, определян като доказателствена стойност.

Обратно на декларираното от съда писмените доказателствени източници /включително заключенията на ССЕ/ не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК.

Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /която да се разясни надлъжно при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 925/23.04.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1882 по описа за 2018 г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Решението е окончателно.