О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 122

София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди и деветнадесет и втора година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №2987/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И. В. К., чрез адв. М. С. от АК Я. срещу решение №111 от 16.02.2021г по в. гр. дело № 3108/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.04.2020г по гр. д № 713/2018г, на Пернишки окръжен съд по отхвърления иск по чл.2б, ал.1, вр ал.3 ЗОДОВ,предявен срещу Прокуратурата на РБ и Софийски градски съд за присъждане парично обезщетение за неимуществени вреди от неприключило в разумен срок наказателно производство по чл.6 §1 ЕКПЧОС. За да подвърди отхвърлянето на иска, предявен в размер на 30 000 лева, приет за допустим след като иницирано от ищеца предварително производство по чл.60а ЗСВ е приключило с отказ от страна на Държавата, въззивният съд на свой ред е приел, че е нарушено защитено от Конвенцията право на ищеца при водено срещу него 17 години,7 месеца и 16 дни в досъдебна и съдебна фаза наказателно производство по обвинение за тежко умишлено престъпление(дължностно присвояване), което не е приключило в разумен срок с осъдителна присъда. Приемайки за установени параемтрите на нарушението, а също и вредите по критерии, указани в закона и установени в практиката на ЕСПЧ,въззивният съд е посочил че соченитите с иска неимуществени вреди, заявени за репарация с паричния иск са били такива, каквито по презумпция обстоятелства като установените по делото типично и обичайно причиняват. Разпитаните по делото свидетели са дали показания, от които не са засвидетелствали вреди, по интензитет или естество надхвърлящи така презюмираните, т. е вреди изключителни по характер. Приемайки за установено както нарушението по критерите на чл. 2б ЗОДОВ и чл.6 §1 от Конвенцията , така и обема и естеството на свързаните с нарушението неимуществени вреди, въззивният съд е посочил като основен за спора въпрос получил ли е ищецът непарична компенсация за нарушаване на правата му като обвиняем делото да бъде разгледано в разумен срок, с намаляване на наказанието при постановяване на окончателната присъда. Като е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд и в тази насока, въззивният съд е взел предвид, че ищецът е привлечен като обвиняем на 16.07.1997г. по сл. д. 220/1997г. за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 10 до 30 години, както и с кумулативно приложими наказания – лишаване от права и конфискация на цялото или на част от имуществото. Първоначално с присъда 09.12.2010г. на Софийски градски съд ищецът К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201. вр. чл.26, ал.1 НК - длъжностно присвояване в периода 1994-1995г. на 93 242 983,30 лв. от бившата „Бизнесбанк“АД, и е осъден е на 13 години лишаване от свобода и 15 години лишаване от права да упражнява длъжности и дейности в банковата сфера и управление на парични средства, както и конфискация на половината имущество.На втора инстанция, по образуваното въззивно НОХД 1279/2011г. по описа на Софийски апелативен съд, присъдата е намалена с повече от една втора за всички наказания, а прилагането на конфискация се отменя. Изрично се посочва в решението, че намаляването на наказанията и отмяната на конфискацията се прави заради констатирано нарушение на чл.6 от Конвенцията, на правото на разглеждане на делото в разумен срок, като компенсация за бавното правосъдие. В конкретния случай при разглеждане на наказателното дело изрично е изтъкнато, че жалбата на подсъдимия К. срещу постановената присъда поначало е неоснователна, но поради признато в същото решение нарушаване на правото по чл. 6 от Конвенцията, се прилага средство за отстраняване на нарушението с редуциране на наложените на подсъдимия наказания. По този начин както основанието, така и размера са конкретно посочени.Наказанието лишаване от свобода е намалено от тринадесет, на шест години, т.е под законовия минимум, лишаването от права по чл. 37 т.6 и т.7 НК е намалено от тринадесет на шест години, наказанието конфискация е отменено идцяло. С решение на ВКС от 04.03.2015г. по н. дело №898/2014г решението на Софийски апелативен съд е оставено в сила, като последната инстанция също потвърждава нарушението на чл. 6 ЕКПЧ, като основание за намалявание на наложените наказания и неприлагане на конфискация.

В настоящия процес за обезщетение съдилищата са преценили по същество частичния принос на ищеца за забавяне на производството в досъдебна и съдебна фаза и всичкирелевантни обстоятелства при преценката за „разумност“,по критериите, установени в практиката на ЕСПЧ, а също и по въпроса на какви изисквания следва да отговаря непаричната компенсация с намаляване на наказанията, при нарушаване правото делото да бъде разгледано в разумен срок, за да се приеме за достатъчна тази компенсация .Въззивният съд е достигнал до извод, че компенсирането на подсъдимия с приложение на чл. 55 НК,при така намалените и отменени наказания в конкретния случай отговаря на установения в практиката на ЕСПЧ критерии за постигната адекватна и съизмерима компенсация.Искът по чл.2б ЗОДОВ е приет за неоснователен, тъй като е предявен за парична компенсация, следваща от същото нарушение, за което ищецът е непарично компенсиран адекватно и съразмерно.

В касационна жалба се поддържат всички основания на чл.281,т.3 ТПК.В нея се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като се посочва чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК Формулирани са два въпроса :

(1) Получава ли ищецът адекватна и съразмерна непарична компенсация за нарушаване на правото му на обвиняем делото му да бъде разгледано в разумен срок, при условие, че във воденото срещу него наказателно производство е приложен чл. 55 НК и постановената присъда е намалена

(2).Приложението на чл.55 НК в наказателното производство дерогира ли приложението на чл.2б ЗОДОВ , респ. чл.6, §1 ЗКЗПЧ.

Като обосновка се изтъква, че приложимите стандарти при разглеждане на иска са тези на ЕСПЧ, като правото на разглеждане на делото в разумен срок е самостоятелно и гарантирано от Конвенцията.Цитира се пракика на ЕСПЧ, както същата е посочена в решение №122/2020г по гр. д № 611/2020г на Трето г. о –решения по дела 26.10.2000г по делото „Кулда срещу Полша“ и решенията по дела „Д. и Х. срещу България“, изтъкната при отговора на друг правен въпрос На тази практика според касатора въззивното решение противоречи в мотива за получена адекватна и съразмерна непарична компенсация, тъй като е бил приложен института на чл.55НК.Обратно разрешение според защитата следва и от практиката на ВКС в решение №122/2020г по гр. д № 611/2020г на Трето г. о,определение № 368/2016г на Трето г. о и от мотивите на решение № 78/2016г по н. д №100/2016г на Второ н. о на ВКС.

Постъпил е отговор от Софийски градски съд в който се изтъква, че вторият от формулираните въпроси не е обусловил изводи на съда в обжалваното решение, като предпоставки за приложимост на чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК и по двата въпроса се сочат необосновано Претендират се юрисконсултски разноски.

Не е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отд. намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване

Първият от формулираните въпроси засяга решаващите съображения на въззивната инстанция в определяща за изхода на делото насока, но при необходимо за коректното поставяне и разглеждане на въпроса уточнение, че не самото прилагане на чл. 55 НК от наказателния съд, а съизмеряването, което съдът по обезщетението следва да съобрази - резултат от признаване на нарушението и поемане на отговорността за него от държавата чрез постановено намаляване на наказанието в адекватна на нарушението степен, съгласно релевантната съдебна практика следва да се отчита като непарична компенсация - съгласно критериите, установени от ЕСПЧ по прилагането на чл.6§1 от Конвенцията. В случая, решаващият мотив на Софийски апелативен съд е израз на преценката за тази съразмерност, обективирана по изчен и измерим начин с присъдата, а не е основан на формалното позоваване и прилагане на чл. 55 НК от наказателния съд, както се постулира във въпроса по т.1 от изложението, която именно теза се развива в оплакванията (касационни по съдържание),с които касаторът обосновава повдигане на въпроса по специалните селективни критерии на чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК.

На посочените селективни критерии, изложението на касатра не отговаря от съдържателна страна.Въззивното решение не е в противоречие с пратиката на ВКС , изтъквана в решения №122/2020г по гр. д № 611/2020г на Трето г. о и определение № 368/2016г на Трето г. о,тъй като по същество и в решаваща за изхода на делото насока са отчетени изисквания, установени в практиката на ЕСПЧ, към които критерии ВКС препраща в практиката си. .Само по себе си, намаляването на наказанието не е достатъчно. Комулативни условия предпоставящи извод че нарушение за разглеждане на делото в разумен срок е поправено чрез непарична компенсация, са нарушението да е признато - изрично или по същество; въпросът за та продължителност да е разгледан отделно от други смекчаващи вината и обуславящи намаляване на наказанието обстоятелства; намаляванет о на наказанието поради нарушено правото за разглеждане в разумен срок да е по изричен и измерим начин, т. е да е посочено „колко точно“ и същевременно, въпросът да е разгледан в края на производството (Решение от 15 юли 1982 Е. срещу Германия, решение от 26 юни 2001г. Б. срещу Норвегия, решение от 13.ноември .2003г М. срещу Люксембург , решение от 02.юни 2005г ,Х. и И. срещу България ,Решение от 13 ноември 2008г Б. срещу България, Решение от 9.юли.2013 г. Б. срещу Б. Р. от 12.октомври 2006г М. срещу България и др ).

Предвид изложеното, не е налице и основанието по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по формулирания въпрос, по което основание не е изложена и обосновка .

Вторият поставен въпрос не отговаря на общото селективно изискване в чл. 280 , ал.1 ГПК да е решаващо произнесен в обжалваното решение . В единното си съдържание, мотивите на въззивния съд не опредметяват по никакъв начин дерогиране приложението на чл.2б ЗОДОВ , респ. чл.6, §1 ЗКЗПЧ , заради приложението на чл.55 НК в наказателното производство. Не това е приел съда. Формиран е решаващ извод за съизмеримост и адекватност на непаричната компенсация поради признаване на нарушението по същество чрез намаляване на наказанията и отмяната на конфискацията, което лишава от основание последващия иск за парично обезщетение, в конкретния случай изцяло. Правното разрешение, застъпено от въззивния съд в обжалваното решение, в действителност е противоположно на интерпретираното от защитата и вложено във въпроса - като основание и мотив за отхвърляне на иска по чл.2б ЗОДОВ, по същество .

На основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ и чл. 78 , ал.8 ГПК на ответника СГС , депозирал отговор, следва да се присъди сумата 100 лева разноски .

Воден от горното ,Върховен касационен съд ІІІ

г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №111 от 16.02.2021г по в. гр. дело № 3108/2020г. на Софийски апелативен съд

Осъжда И. В. К. да заплати на Софийски градски съд сумата 100 лева разноски в настоящето производство

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .