О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2855

гр. София, 04.06.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 1633/2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Т. Т., подадена чрез назначената от съда по реда на ЗПрП адв. Ч, Н., против определение №855/03.04.2024г. по в. ч.гр. дело № 832/ 2024г. на Софийския апелативен съд, 10 състав, с което е потвърдено определение № 82/03.01.2024г. по гр. д. № 12439/2023г. на Софийския градски съд за връщане, на основание чл.129, ал.3 ГПК, на исковата молба на Д. Т. и за прекратяване на производството по делото.

Частният касатор счита, че определението е неправилно и иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допускането му до касационно обжалване с основанията по чл.280, ал.1, ГПК и формулира следните въпроси: 1. Оценката на описанието на обстоятелствата, на които се основават исковете по ЗОДОВ на гражданите против Държавата по кой критерий трябва да се извършват от съдилищата по отношение на чл. 100а, ал.1 ГПК; 1а. Какъв е обхвата на приложното поле на чл.100а, ал.2 ГПК във връзка с практиката на СЕС по чл. 11, чл.20, чл.21 и чл.47 от Хартата на основните свободи и практиката на ЕКПЧ по чл.6, чл.10 и чл.14 ЕКЗПЧОС; 2. В контекста на Конституцията, българските закони и съдебната практика на СЕС и ЕСПЧ имат ли право съдилищата да определят правото на иск срещу държавата; 3. В контекста на Конституцията, българските закони и съдебната практика на СЕС и ЕСПЧ могат ли първоинстанционните съдилища да изискват от гражданите допълнителни конкретизации, уточнения, приповтаряния по исковете по ЗОДОВ; 3а. Неизпълнението им от ищеца води ли до автоматично непреодолима пречка за разглеждането на иска; 4. В контекста на Конституцията, българските закони и съдебната практика на СЕС и ЕСПЧ задължени ли са първоинстанционните съдилища да валидират правото на иск на ищците по ЗОДОВ; 5. В контекста на Конституцията, българските закони и съдебната практика на СЕС и ЕСПЧ могат ли съдилищата по свой избор да преценяват за кои искове по ЗОДОВ да поискат допълнителна конкретизация, уточнение и преповтаряне на исковете на гражданите; 6. Допуска ли практиката на ВКС по искове срещу Държавата и в частност срещу съдилищата, решаващият съд да може да тълкува свободно разпоредбите на процесуалния закон относно редовността на исковете или съдилищата са ограничени от конкретно разписаните правила на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК във връзка с чл. 129, ал.2 ГПК; 7. Каква е европейската съдебна практика и в частност на ЕСПЧ и СЕС по отношение на свободата на изразяване в съдебните искове срещу държавата и как трябва да се прилага тя в РБългария; 8. Възможно ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС всички съдилища с години да отказват разглеждане на искове срещу Държавата под предлог-нередовност на исковете, както е в настоящия случай и възможно ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС да се отказва достъп до правосъдие, заради нередовност на иск; 9. Нарушение ли е на практиката на ЕСПЧ и СЕС Тълкувателното решение на ВКС, с което той си е помислил, че се е самоосвободил от отговорност пред тях по недопуснати до касационно обжалване жалби; 10. Нарушение на правата на човека ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС, когато ВКС не уведомява жалбоподателя на касационни и частни жалби, че те не са допуснати до касационно обжалване и вследствие на това жалбоподателите са пропуснали сроковете за търсене на обезщетение пред европейските съдилища по правата на човека; 11. Нарушение на правата на човека ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС, когато съдилищата в РБългария ми налагат политическа цензура и директна омерта по обществено политически въпроси, пряко касаещи обстоятелствата на които се базират исковете ми по ЗОДОВ срещу държавата и нейните съдилища; 12. Нарушение на правата на човека ли е според практиката на ЕСПЧ и СЕС, когато ВКС на Р. Б. откаже да допусне до касационно обжалване – жалба срещу многократен отказ от правосъдие на всички останали по-долустоящи от него съдилища.

Частният касатор е направил искане да му бъде предоставена правна помощ. С определение № 1210/17.05.2024г. Софийският апелативен съд е уважил това искане и след определяне на адвокат от САК е назначил същия за служебен защитник на Д. Т..

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение.

За да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, ВКС съобрази следното:

Д. Т. е сезирал Софийския градски съд с искова молба (изпратена по подсъдност от АССГ), с която е предявил иск против Софийския районен съд за заплащане на обезщетение в размер 56 000 лева. С разпореждане № 25980/29.11.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение и е дал на ищеца едноседмичен срок, в който да отстрани констатираните от съда нередовности - да отстрани противоречията в исковата молба между искането до съда и обстоятелствата, които го обосновават; в случай, че се иска ангажиране на отговорност за вреди от незаконосъобразни действия по принудително изпълнение по изп. дело № 1458/2023г. да насочи исковете против надлежен ответник-Министерство на правосъдието, с което държавният съдебен изпълнител е в трудови правоотношения и което носи отговорност, като възложител на работата, при условията на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.441 ГПК; да конкретизира неимуществените и имуществените вреди, които е търпял поотделно, както и да посочи размера им, но в рамките на заявените 56 000 лева; в случай, че обосновава претенцията за вреди от неосигуряване на търсената от него защита и съдействие на накърнени негови права поради дискриминирането му поради произхода и политическите му убеждения, като насочва претенцията си против СРС, да изложи ясно и точно конкретни фактически твърдения за обосноваване на имуществената отговорност и на този ответник; да представи доказателства за заплатена ДТ по исковете по чл. 441 ГПК, във вр. с чл.49 ЗЗД. На 11.12.2023г. съобщението с указанията на съда е редовно връчено на ищеца. На 14.12.2023г. той е депозирал молба с искане на отвод на съдията, която с определение № 15350/15.12.2023г. е оставена без уважение. С определение № 82/03.01.2024г. съставът на СГС след като е констатирал, че в дадения едноседмичен срок, изтекъл на 18.12.2023г., както и до датата на постановяване на определението ищецът не е отстранил нередовностите на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, е върнал същата и е прекратил производството по делото.

Т. е подал частна жалба против прекратителното определение и в САС е било образувано в. ч.гр. д.№ 832/2024г., по което с обжалваното пред ВКС определение САС е констатирал, че указанията на първоинстанционния съд по чл. 129, ал.2 ГПК са били конкретни и ясни и доколкото в даденият му едноседмичен срок, ищецът не е отстранил констатираната нередовност, следва да търпи неблагоприятните последици от своето бездействие.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването от касационната инстанция. Поставените от частния касатор въпроси се свеждат до правомощията на съда по чл. 129, ал.2 и ал.3 ГПК, сезиран с иск по ЗОДОВ. По така поставения въпрос е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която е относима за всички предявени искове и според която когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има противоречие между тях и петитума на молбата, съгласно разпоредбите на чл. 129 от ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите. За да приложи законосъобразно чл.129, ал.3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл.129, ал.2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца в какво се състоят нередовностите и как следва да ги отстрани. Определението по чл.129, ал.3 и ал.4 ГПК се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл.129, ал. 2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й. В случая въззивният съд е извършил дължимата преценка на дадените от състава на СГС указания и ги е намерил за законосъобразни, поради което е приел, че неотстраняването им в предоставения срок има за последица и законосъобразното упражняване от първоинстанционния съд на правомощието по чл.129, ал.3 ГПК да върне нередовната молба. Изводите на въззивния съд са в съответствие с установената практика, а наличието на такава, изключва възможността поставения от частния касатор въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

В допълнение, с оглед представеното от служебния защитник изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК следва да се посочи, че: след получаване на разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение Т. не е поискал предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото, въпреки съдържащите се указания за процесуалната възможност по чл.94 ГПК във връченото му редовно съобщение. За правомощията на въззивния съд, разглеждащ частна жалба против първоинстанционно определение е разяснено в ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС. В този тълкувателен акт е посочено, че независимо дали частната жалба е бланкетна или съдържа конкретни оплаквания, въззивният съд служебно проверява всички правно релевантни факти, преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон. В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика въззивният съд е изложил съображения по спорните пред него обстоятелства - редовна ли е или не исковата молба и надлежно ли са дадени указания за отстраняване на нередовностите й.

Предвид изложените съображения, определението на САС не следва да се допуска до касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №855/03.04.2024г. по въззивно ч. гр. дело № 832/2024г. на Софийския апелативен съд, 10 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: