Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. М. Ш., чрез процесуалния представител адвокат Богатинова, против решение по адм. дело № 21/2007 г. по описа на Административен съд гр. Р.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост– отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не изпълнил служебни задължения по чл.171, ал.4 от АПК да укаже на адвоката да представи доказателства относими към претърпените имуществени вреди. Доказателствата за претърпени неимуществени вреди са тълкувани превратно. Не развива съображения за нарушения на материалния закон и по довода за необоснованост.Иска отмяна на съдебния акт и уважаване на исковете или връщане на делото за ново разглеждане.

С жалба Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С. оспорва решението в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на направени по делото разноски. Твърди се, че разноските са платени по банков път по силата на сключен договор за процесуално представителство. Иска отмяна на решението в тази част.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата против решението, в частта относно разноските. Развива съображения, че същите се дължат.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове за присъждане на 100 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски по НАХД №694/2003 г. по описа на РзРС и 200 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради засягане на личността и достойнството на ищеца вследствие съставяне на наказателно постановление. Исковете са предявени срещу ИА "Автомобилна администрация" гр. С. , като е поискано и присъждане на лихви, считано от датата на завеждане на исковата молба.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковете като неоснователни. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С влязло в сила решение от 29.12.2003 г. по НАХД №694/2003 г. по описа на РзРС е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 60958/24.06.2003 г. В производството пред РзРС касаторът е бил представляван от адвокат Богатинова с договорено и невнесено адвокатско възнаграждение от 50 лв. Съдът е счел, че не е доказано ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Липсвали доказателства за съществено засягане на емоционалната сфера в причинна връзка с отменено наказателно постановление. По отношение на направеното искане на ИА "Автомобилна администрация" гр. С. за присъждане на разноски съдът е приел, че такива не са доказани.

По отношение на касационната жалба подадена от Е. М. Ш. :

В тази част съдебно решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Производството е исково, а не административно, и видът на търсената от съда защита не е променена от обстоятелството, че тези дела по чл. 203 от АПК са възложени за разглеждане от административните съдилища. Поради това е неоснователно оплакването, че съдът трябва да събира служебно доказателства и като не е сторил това е допуснал процесуални нарушения.С изменението на ГПК отм. със ЗИДГПК ДВ бр. 124/1997 г. отпадна служебното начало, поради което съдът не е бил задължен да събира служебно относими за предмета на спора писмени и гласни доказателства. Разпоредбата на чл. 171, ал.4 от АПК, на която се позовава неправилно адвоката на касатора се отнася за съдебните производства по оспорване на индивидуални административни актове, а не за исковото производство по чл.1 от ЗОДОВ, в което процесуалният представител е трябвало да ангажира доказателства в подкрепа твърденията на доверителя си, а не да се оплаква, че не му е указано какви доказателства да ангажира. Впрочем и по АПК административният съд вече няма такива задължения, защото само може да укаже на страните за кои обстоятелства не са представили доказателства, но не и да замества страните и адвокатите и служебно да събира такива.

Неоснователно е и оплакването, че решението е необосновано, тъй като съдът е обосновал съдебния си акт с доказателствата по делото и изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка

между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните писмени и гласни доказателства по делото не установяват по безспорен начин да са настъпили имуществени и неимуществени вреди. От показанията на разпитаните свидетели не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни неимуществени вреди, които да са непосредствена последица от издаването на процесното наказателно постановление.

Направените разноски по водене на административно-наказателното дело също не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, тъй като жалбоподателят е разполагал със законовата възможност да поиска присъждане на разноските в административно-наказателното съдебно производство. Вредите са настъпили от процесуалното бездействие на касатора и неговият пълномощник в административно - наказателното производство и затова не са в причинно-следствена връзка с издаването на наказателното постановление. Правилен е изводът за липсата на основание по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществена вреда.

По жалбата на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С. срещу решението в частта му, в която има характер на определение.

Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд отказал да присъди направени от агенцията разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. В съдебно производство по оспорване на административни актове се разглеждат исканията за разноски по реда на чл. 143 от АПК. Исканията за разноски в исково производство за присъждане обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на чл. 64 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като това право е налице и по чл. 64, ал. 3 от ГПК при прекратяване на делото. До приключване на първоинстанционното производство не са представени писмени доказателства за уговорени и направени от ИА "Автомобилна администрация" разноски. По делото е представено общо пълномощно за процесуално представителство по всички дела заведени срещу агенцията по ЗОДОВ, като в него не е посочено уговорено адвокатско възнаграждение, нито данни, че такова е изплатено. Договорът за процесуално представителство е представен едва с частната жалба пред настоящата инстанция, както и копие от преводно нареждане от 8.06.2007 г. Извършеното плащане на уговореното адвокатско възнаграждение на 8.06.2007 г. е факт, който е относим към правоотношенията между представител и представлявана страна, но не и към отговорността за разноски на ищеца спрямо ответника по чл. 64, ал. 3 от ГПК. Присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 64, ал. 5 от ГПК е само за случаите, когато държавното учреждение или общината са били защитавани от юрисконсулт, докато по настоящото дело защитата е от адвокат. Разпоредбите чл. 36 и чл. 37 от Закона за адвокатурата регламентират отношенията между адвокат и клиент и способа за принудително изпълнение. С чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът е задължен да присъди поне минималното като размер адвокатско възнаграждение, но само ако представляваната страна е сред посочените в чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, а именно: лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или друг юрист, сред които не попада настоящия казус. П. това като е отказал присъждане на разноски, които нито са уговорени, нито са направени по делото до неговото приключване, първоинстанционният съд е постановил правилно определение. Приемане на обратната теза би имала за последица уговаряне и извършване на разноски по делото в зависимост от неговия изход.

Жалбоподателят се оплаква, че няма диспозитив, а само мотиви към обжалвания съдебен акт, в частта имаща характер на определение. Касае се за очевидна фактическа грешка, която не може да бъде поправена от настоящата инстанция, а от първоинстанционния съд по съответния ред.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ

в сила решение № 32/15.06.2007 г. постановено по адм. д. № 21/2007 г. по описа на Административен съд гр. Р..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. Й.Д.