Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:Д. С. Д. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Любка Стамоваизслуша докладваното от съдиятаД. С. по адм. дело № 6007/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Ямбол, чрез юрк. С. М., срещу Решение № 79 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело № 317 по описа за 2020 г. на Административен съд – Ямбол.

Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски.

Ответникът И. И., чрез адв. С. Е., в писмен отговор, оспорва жалбата. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Ямбол е Решение № Ц2153-28-40 от 04.11.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на И. И. против Разпореждане № Ц2174-28-37#3 от 23.07.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, с което, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“, във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е изменен размерът на пенсията му за инвалидност, като същият е определен на 419, 41 лева.

С обжалваното решение съдът е приел, че решението на директора на ТП на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са постановени при неправилно приложение на закона, въз основа на недоказано фактическо основание за издаване, съществено процесуално нарушение - неизясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса за отпуснатата пенсия, поради което е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

От доказателствата по делото се установява, че за периода 07.01.2013-31.12.2014 г. И. И. е работил във фирма [фирма], като за периода 29.10.2013- 31.12.2014 г. е назначен по трудово правоотношение на длъжност [длъжност], а в началото на 2013 г. е имал сключен граждански договор с [фирма]. Това е и спорният период, за който административният орган приема, че не е извършвана действителна трудова дейност от страна на ответника, а за периода 07.01.2013-09.12.2013 г. същият не е внасял осигурителни вноски, поради което не е имал качеството на „осигурено лице“ и този период не му е признат за осигурителен стаж, което е и послужило като основание за изменение на неговата пенсия.

Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност не може да има качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. В настоящия случай е доказано, че за 2014 г. [фирма] въобще не е извършвало дейност, а от справка в информационната система на НОИ за периода януари 2013 г.- декември 2014 г. е видно че не са внасяни осигурителни вноски за И. И.. Липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение за спорния период и невнасянето на осигурителни вноски налагат извода, че ответникът не е имал качеството „осигурено лице“.

Следва да се отчете и обстоятелството, че въз основа на подаден сигнал, на основание чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване, е издадено Задължително предписание № ЗД-1-28-0053978/19.03.2019 г. и изпратено до [фирма]. Предписанието не е получено от дружеството, поради което, след изпълнение на процедурата, регламентирана в чл.3, ал.13 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /понастоящем чл.4, ал.10, т.4/, служебно са заличени данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, предмет на задължителните предписания за периода 29.10.2013 г.-31.12.2014 г. с вид осигурен 01 /за осигурени работници и служители/ и за периода 07.01.2013 г.-31.12.2014 г. с вид осигурен 14 /за работещи без трудови правоотношения/. По случая е образувано и Досъдебно производство №43/2018 г. за съставяне на неистински частни документи, които са употребени, за да се докаже, че съществуват трудовоправни отношения с физически лица, сред които и жалбоподателят, както и с юридически лица.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени.

Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на И. И. против Решение № Ц2153-28-40 от 04.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е потвърдено Разпореждане № Ц2174-28-37#3 от 23.07.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол.

При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които, определени по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, са по 100 лева за всяка съдебна инстанция, или общо 200 лева. Ответникът по касация следва да бъде осъден да ги заплати в полза на ТП на НОИ – Ямбол.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 79 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело № 317 по описа за 2020 г. на Административен съд – Ямбол и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. И. против Решение № Ц2153-28-40 от 04.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е потвърдено Разпореждане № Ц2174-28-37#3 от 23.07.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол.

ОСЪЖДА И. И. да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ямбол сумата от 200 (двеста) лева, представляваща сторените разноски за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Десислава Стоева

/п/ Добромир Андреев