Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Л. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. Г. Ю. Т. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Любка Стамоваизслуша докладваното от председателяЛ. Г. по адм. дело № 6013/2021
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на И. Б. от гр. Ботевград, чрез пълномощника адв. Ч., срещу решение № 276 от 01.04.2021 г. по адм. дело № 492/2020 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ц-1040-02-5/24.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, относно потвърдено разпореждане № РВ-3-02-00734966 от 12.03.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас. С посоченото разпореждането на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода 21.10.2018 г. – 04.03.2019 г. общо в размер на 2951.34 лева.
Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас, редовно уведомен, в писмено становище, чрез гл. юрк. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на поисканото от касационната жалбоподателка адвокатско възнаграждение и присъждане на възнаграждение за представляващия го юрисконсулт.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С разпореждане № РВ-3-02-00734966/12.03.2020 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО към ТП на НОИ – Бургас е наредено на И. Б. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 21.10.2018 г. до 04.03.2019 г. в размер на 2951.34 лв., от които 2641.77 лв. – главница и 309.57 лв. – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В мотивите на разпореждането е посочено, че при извършена проверка по разходите от ДОО на осигурителя „Пи Ар Трейдинг“ ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ – София-град, приключила с КП № КВ-5-21-00674094/18.09.2019 г., е установено, че дружеството не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за времето от 01.01.2017 г. до приключване на проверката. Според данните от ТД на НАП – София-град, осигурителят няма регистрирани фискални устройства, търговски обекти, отчетени обороти, няма подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО от 2015 г. до момента на проверката, като съгласно ЗКПО – годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължени лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Посетени са и адреси, на които дружеството е следвало да осъществява своята дейност, но е установено, че същото не е упражнявало търговска дейност на тях, поради което са издадени задължителни предписания от контролен орган при НОИ – София-град № ЗД-1-21-00674029/18.09.2019 г. за заричаване на подадените данни в регистъра на осигурените лица от „Пи Ар Трейдинг“ ЕООД за периода 01.06.2017 – 31.12.2018 г. за всички назначени лица, в това число и за И. Б.. За жалбоподателката е подадено уведомление за сключен трудов договор с „Пи Ар Трейдинг“ ЕООД за периода 17.08.2017 г. – 25.09.2018 г., но ръководителят по контрола на разходите на ДОО е приел, че наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурително правоотношение е необходимо да са налице и основанията по чл. 10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването им. В мотивите на разпореждането е посочено, че лицето не е упражнявало трудова дейност и не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, а липсата на реално положен труд по трудово правоотношение изключва наличието на добросъвестност, поради което полученото парично обезщетение за бременност и раждане в по-висок размер за периода 21.10.2018 г. – 04.03.2019 г., поради включване на осигурителния доход от „Пи Ар Трейдинг“ ЕООД при изчисляване на размера му, е недобросъвестно получено от лицето по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО и следва да се възстанови. В резултат на изложеното и в нарушение на чл. 48, ал. 2 от КСО, на И. Б. неоснователно са изплатени 2641.77 лв., представляващи парично обезщетение за бременност и раждане.
С процесното решение № Ц 1040-02-5/24.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас е оставено в сила разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с аналогични мотиви, като са изложени съображения в подкрепа на констатациите за недобросъвестност на лицето при получаване на обезщетение, съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 113 от КСО. Направен е извод, че в конкретния случай от доказателствата в административната преписка безспорно се установява, че „Пи Ар Трейдинг“ ЕООД не е извършвало търговска дейност, жалбоподателката не е полагала труд за този осигурител, за която подлежи на осигуряване и не е осигурено лице съгласно чл. 10 от КСО. Липсата на трудова дейност от жалбоподателката при посочения осигурител обосновава недобросъвестност от нейна страна, поради което е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО.
С обжалваното решение на Административен съд – София-област е отхвърлена жалбата на И. Б., като съдът е възприел за законосъобразни фактическите и правни изводи на актовете на ръководителя на контрола по разходите за ДОО и директора на ТП на НОИ – Бургас.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че дружеството – осигурител не е упражнявало трудова дейност в посочения в оспореното решение период и съответно жалбоподателката не е полагала труд в „Пи Ар Трейдинг“ ЕООД, и няма качеството на осигурено лице при този работодател. Данните за Банова по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са били заличени, въз основа на проверка и влезли в сила задължителни предписания на „Пи Ар Трейдинг“ ЕООД на контролен орган при ТП на НОИ – София-град, представляващи стабилен административен акт. Законодателят е обвързал статута на осигуреното лице по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО с чл. 10 от КСО, според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски. Правото на парично обезщетение произтича от осигурителното правоотношение, което пък е налице при започнало упражняване на трудова дейност. Банова не представя доказателства за реално извършвана трудова дейност в дружеството „Пи Ар Трейдинг“ ЕООД, като според обясненията й, дейността й се е състояла в разносна търговия на санитарни продукти по магазини и пазари в страната, а от приложения по адм. дело № 988/2019 г. на Административен съд – Пловдив трудов договор, се установява, че същата е назначена в дружеството на длъжност „специалист с контролни функции, човешки ресурси“. В длъжностната характеристика на Банова няма задължения за изпълняваната от нея длъжност да осъществява доставка на стоки или да извършва дистрибуторски дейности, което опровергава възраженията й, че трудът в „Пи Ар Трейдинг“ ЕООД е реално положен. Тези данни не кореспондират и с обясненията на управителя на дружеството, според който дейността му е свързана с продажба на плодове и зеленчуци. Банова не е имала представа нито от дейността на дружеството, нито от действителното място на извършване на дейността му. В тази връзка, въпреки многократните опити на контролните органи да установят седалището на осигурителя и адресите, които управителят е посочил, не са открити данни „Пи Ар Трейдинг“ ЕООД да е имало офис, търговско помещение или склад, в който да осъществява търговска дейност.
Правилно е заключението на първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че Банова е получила парично обезщетение в по-висок размер недобросъвестно в хипотезата по чл. 114, ал. 1 от КСО, според която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Р. Б. е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. В случая не са налице изчерпателно изброените хипотези по чл. 114, ал. 2, т. 1-3 от КСО. В случая обаче предпоставките за възстановяване на сумата от осигуреното лице, като недобросъвестно получена по чл. 114, ал. 1 от КСО. Добросъвестността на лицето се предполага до доказване на противното. Административният орган въз основа на извършената проверка и събраните доказателства е направил фактически и правно обоснован извод за недобросъвестност на лицето, който не се опровергава от доводите и възраженията на касаторката. Не може да се възприеме становището на жалбоподателката, че същата не е действала недобросъвестно, тъй като през периода м. 08.2017 г. до м. 09.2018 г. е била във временна неработоспособност поради бременност и раждане, не е значела, че осигурителят й не упражнява търговска дейност, поради което получаваните суми в значителен размер не й се дължат. От събраните по делото доказателства не се установи, че Банова реално е упражнявала трудова дейност за дружеството, нито като служител в отдел „Човешки ресурси“, нито като разносвач на санитарни издалия. Оформените по съответния начин документи за получаване на обезщетението, без да е извършвана трудова дейност за дружеството, не обосновава различен извод. Възраженията, че същата е имала осигурителен стаж за отпускане на обезщетението, не опровергават извода на административния орган, че недобросъвестно полученият по-висок размер на обезщетението е в резултат на формирания доход от осигурителя „Пи Ар Трейдинг“ ЕООД. Обстоятелството, че Банова не е участвала в производството по издаване на задължителните предписания по заличаване на данните, не опорочава процесните решение и разпореждане, тъй като жалбоподателката не е страна в производството по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и е налице стабилен административен акт.
За да разпореди възстановяване на неоснователно получени суми по обезщетение за бременност и раждане, органът по контрола на разходите на ДОО следва установи предвидените в чл. 114, ал. 1 от КСО кумулативни материалноправни предпоставки – плащането да е неоснователно и сумите да са получени недобросъвестно от лицето. Недобросъвестното поведение от хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО винаги подлежи на доказване и доколкото фактите по спора сочат наличие на данни за недобросъвестност, обосновано и законосъобразно административният съд е потвърдил акта на органа по контрола на разходите за ДОО и директора на ТП на НОИ – Бургас.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на ответника по касация, следва да се присъдят направените разходи пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 276 от 01.04.2021 г. по адм. дело № 492/2020 г. по описа на Административен съд – София-област.
ОСЪЖДА И. Б. с адрес гр. Ботевград, [адрес], да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Бургас с адрес гр. Бургас, бул. „С. С. № 126, сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Любомир Гайдов
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Георги Георгиев
/п/ Юлия Тодорова