Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. Д. ЧЛЕНОВЕ:ВИОЛЕТА ГЛАВИНО. М. при секретар Н. А. и с участието
на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от председателяЙ. Д. по адм. дело № 6022/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, подадени от „П. У. ЕООД, ЕИК[ЕИК] и от Комисия за защита от дискриминация (КЗЛД), подадени чрез процесуалните им представители, против решение № 14 от 29.03.2021 г., постановено по адм. дело № 761/2020 г. по описа на Административен съд – Русе.
Касационните жалбоподатели оспорват решението като неправилно с доводи за неговата необоснованост и постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. И в двете жалби е изразено становището, че правомощието на КЗЛД по чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД, отм.), в изпълнение на което е издаден процесният административен акт, е предоставено на органа в условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност и в конкретния случай КЗЛД, съобразявайки се с указанията на касационната инстанция, дадени с решение № 11292 от 22.07.2019 г. по адм. дело № 2302/2018 г. по описа на ВАС, пето отделение, е мотивирала избора си да даде задължително предписание на „П. У. ЕООД, изразяващо се в заличаване в тридневен срок от влизане на административния акт в сила, на личните данни на Н. М. и М. Милде, включително и от архива на електронния вариант на вестник „Утро“, достъпен в Интернет, както и за представяне пред КЗЛД на неоспорими доказателства за предприетите действия, в изпълнение на даденото предписание. Правомощията по чл. 43 от ЗЗЛД са приложими в административно производство, което не е инициирано от физическо лице, а по реда на 12 от ЗЗЛД и ЗАНН. В случая физическите лица жалбоподатели пред първоинстанционния съд не са оспорили решението в частта по т. 1 и то е влязло в сила, а тяхното искане е вместо предписания да бъде наложена имуществена санкция.
Касационният жалбоподател КЗЛД твърди, че е необоснован изводът на съда за липсата на мотиви относно добросъвестните действия на „П. У. ЕООД. Фактическата обстановка, свързана с поместването на статията на страниците на вестник Утро свидетелстват за предприето частично заличаване на лични данни, което макар и недостатъчно сочи за добросъвестност. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД предвиждат възможност за налагане на санкция, но само когато административинят орган прецени, че е необходимо.
По доводите и съображенията, изложени в касационните жалби и в допълнително представени писмени защити по делото, касационните жалбоподатели искат отмяна на решението на АС-Русе като неправилно и постановяване на ново, с което да се потвърди като законосъобразно т.2 от решение № П-2089/16 г. от 16.11.2020 г. на КЗЛД. Процесуалният представител на КЗЛД претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответниците Н. М. и М. Милде, чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби като неоснователни по съображения, развити в писмен отговор и в съдебно заседание. Твърдят, че въпросът за правилната квалификация на нарушението е изяснен с решение по адм. д.№ 2302/2018 г. по описа на ВАС, пето отделение, поради което при повторно оспорване на издадения след отменителното решение административен акт единствено спорен е въпросът за санкцията, като КЗЛД е следвало да съобрази редакцията на закона със ЗИДЗЗЛД, обн. ДВ бр.17/2019 г., като приложимите правни норми са тези в редакция към 2016 г. и 2017 г. Искат оспореното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендират направените разноски пред касационната инстанция, съгласно представен списък.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Счита за несъответни на закона и практиката на ВАС изводите на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.). По изложени доводи за законосъобразност на процесния административен акт предлага решението на АС-Русе да бъде отменено като неправилно, а жалбата срещу решението на КЗЛД да се отхвърли като неоснователна.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, като взе предвид наведените касационни основания, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни в първоинстанционното производство, за които съдебният акт е неблагоприятен.
Разгледани по същество, са основателни по следните съображения:
С решението, предмет на контрол в настоящото производство, първоинстанционният съд:
1. е отменил по жалба на Н. М. и М. Милде решение № П-2089/16 г. от 16.11.2020 г. на КЗЛД, с което на „П. У. ЕООД, издател на вестник „Утро“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.), за извършено неправомерно обработване на личните данни на Н. М. и М. Милде чрез разпространението и съхранението им в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗЛД (отм.), е издал задължително предписание за заличаване в тридневен срок от влизане на решението в сила, на личните данни на Н. М. и М. Милде, включително и от архива на електронния вариант на вестник „Утро“, достъпен в Интернет, както и за представяне пред КЗЛД на неоспорими доказателства за предприетите действия – изпълнение на даденото предписание;
2. на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК е изпратил е преписката на КЗЛД за ново произнасяне в отменената част, в срок от 1 (един) месец от влизане в сила на решението, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите му,
3. осъдил КЗЛД да заплати на жалбоподателите пред първата инстанция сторените от тях разноски по делото.
С т. 1 от решението на КЗЛД жалбата на Н. М. и М. Милде е обявена за основателна по отношение на „П. У. ЕООД, а извършеното от дружеството неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателите (посредством неправомерното им разпространение и съхранение) е квалифицирано по чл. 2, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗЛД (отм.).
С т. 2 от решението на КЗЛД органът се е произнесъл със становище относно дължимата спрямо констатираното нарушение мярка по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.), като е дал задължително предписание за заличаване на личните данни на Н. М. и М. Милде, включително и от архива на електронния вариант на вестник „Утро“, достъпен в Интернет, както и за представяне на неоспорими доказателства за предприетите действия по заличаване.
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е т. 2 от решението на КЗЛД, което е видно от петитума на първоначалните субективно съединени жалби.
Решението на КЗЛД е постановено след като с решение № 11292 от 22.07.2019 г. по адм. дело № 2302/2018 г. по описа на ВАС, пето отделение, е отменено предходно решение на АС-Русе и първоначално постановения административен акт, а преписката е върната на КЗЛД за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на касационното решение. Указанията на ВАС се отнасят до правната квалификация на неправомерното обработване на лични данни от „П. У. ЕООД, като е прието, че погрешно е било подведено единствено под хипотезата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.), а установените обстоятелства не са обсъдени в контекста на чл. 2, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗЛД). Дадени са указания при новото разглеждане да бъде обсъдено обработването на лични данни на плоскостта на изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от ЗЗЛД /отм./ в приложимата редакция, като в съответствие с вида на нарушението и останалите релевантни критерии да определи какви сакнционни мерки ще приложи, както и да прецени, отчитайки данните по делото, „необходимостта от даване на задължителни предписания на ответното дружество за преустановяване на нарушението, ако същото продължава.“
КЗЛД, като е обсъдила мотивите на решение № 11292 от 22.07.2019 г. по адм. дело № 2302/2018 г. на ВАС, пето отделение, е приела, че извършеното от „П. У. ЕООД деяние съставлява неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателите, извършено в противоречие с разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗЛД (отм.), като е прието, че администраторът на лични данни е извършил административно нарушение представляващо неправомерно оработване на лични данни на госпожа Н. М. и на господин Милде -непълнолетен към момента на процесната публикация, в хипотеза на неправомерно разпространение на двете имена на майката, образованието, подписа и адреса й, които в своята съвкупност са позволили да бъде установена самоличността й и на тази на сина й, като не е предприело адекватни технически мерки за заличаване на адреса на Митева и е допуснато публикуването на достатъчно данни, които да могат да индивидуализират личността на майката и детето. Изрично е посочено, че към момента на нарушението са налице изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от ЗЗЛД, като комисията отчита, че П. У. ЕООД е действало добросъвестно. Мотивите са, че при поместването на статията администраторът е предприел действия по заличаването на лични данни, които самият той е преценил като непропорционални и несъотносими с оглед целта на обработването, но в случая тези действия не са били достатъчни. Поради неспазване на чл. 2, ал. 2, т. 3 и 5 от ЗЗЛД с оглед принципа на пропорционалност между тежестта на нарушението, вида и степента на наказанието и преследваната с него цел, е приложено задължително предписание за заличаване на личните данни.
Решението на КЗЛД е оспорено само от лицата, чиито данни са обработени неправомерно, а именно Н. М. и М. Милде с довод, че решението е незаконосъобразно по отношение на приложените мерки -даването само на задължителни предписания без налагане на имуществена санкция.
За да възприеме доводите на жалбоподателите за основателни и да отмени решението на КЗЛД по т. 2 от същото, АС-Русе е приел в мотивите следното:
1.Приел жалбата за допустима, като намерил възражението на П. У. ЕООД за липсата на правен интерес по чл. 159, т. 4 от АПК за неоснователно. Мотивите са, че липсата на правилно приложение на материалния закон по отношение на нарушението и наказанието поражда правния интерес на жалбоподателите да търсят справедливо и законосъобразно наказание.
2. Намерил за неоснователно възражението за погасяване по давност на отговорността и възможността за санкциониране на администратора на лични данни.
3. Посочил, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вместо чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД (отм.), при която КЗЛД действа в условията на обвързана компетентност по отношение налагането на имуществена санкция като вид мярка.
4.В решението си първоинстаницонният съд, приема, че правната квалификация по чл. 2, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗЛД е непълна и несъответстваща изцяло на указанията на ВАС, но не отменя решението на КЗЛД в частта по т. 1, предвид липсата на жалба в този смисъл.
Решението на КЗЛД в т.2 е отменена поради неправилно приложение на закона, като е прието, че административният орган е упражнил правомощието си по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.) при наличие на нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД и наличието на обвързана компетентност по отношение на вида мярка, която следва да наложи.
Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Производството за разглеждане на жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД, е разписано в чл. 38 от закона. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (в относимата към процесния момент редакция) КЗЛД се произнася с решение, с което установява извършено ли е или не твърдяното в жалбата нарушение като има право да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. И трите възможности по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.) са приложими при допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на ЗЗЛД от администратор на лични данни. Изборът на подходящите мерки при установено нарушение е предоставен на административния орган. В случая, решение № П-2089/16 г. от 16.11.2020 г. на КЗЛД, в частта, с която е установено извършването на нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗЛД (отм.), е влязло в сила. Оспорена е приложената принудителна административна мярка, като жалбоподателите са искали налагане на имуществена санкция.
Настоящият състав на ВАС, пето отделение намира, че първоначалната жалба на двете физически лица, с които е инициирано съдебното производство е недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателите. По жалбата на Н. М. и М. Милде е проведено административно производство по чл. 38 от ЗЗЛД пред КЗЛД, което е приключило с издаване на благоприятен за тях административен акт, с който е установено, че администратор на лични данни е допуснал нарушения на чл. 2, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗЛД като не е предприел адекватни технически мерки за заличаване на адреса на Н. М. и е допуснал публикуването на достатъчно данни, които да могат да индивидуализират личността на майката и на детето. Решението на КЗЛЗ в тази част е влязло в сила и с това правният интерес от търсената защита е изчерпан. Но физическите лица са останали недоволни, че не е наложено административно наказание имуществена санкция.
Правомощието на КЗЛД по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.) е уредено, за може органът, в рамките на производство за проверка на законосъобразността на актове и действия на администратори на лични данни, да предприеме най-подходящата и ефективната, съобразно фактите по случая, мярка за въздействие върху нарушителя на правилата за защита на лични данни. Видно от съдържанието на разпоредбата мерките на държавна принуда са принудителна административна мярка и административно наказание. Страните в материалното правоотношение по налагане на избраната форма на принуда са Комисията за защита на лични данни и нарушителят. Субектите на лични данни не са страна в това правоотношение, а страните в материалното правоотношение съвпадат със страните от съдебното производство. Следователно само адресата на решението на КЗЛД, спрямо който е приложена принудителна административна мярка или е наложено административното наказание, има право на жалба до съда с цел защита на своите субективни права, след като е налице влязло в сила решение на КЗЛД, че нарушението е извършено. Постигането на справедливо наказание спрямо нарушителя не попада в понятието правен интерес за субекта на лични данни да оспори индивидуален административен акт, с който се прилага принудителна административна мярка или се налага глоба или имуществена санкция от КЗЛД като колективен орган. Правният интерес е понятие на процесуалното право и е свързано с правото на защита на непосредствено засегнати или застрашени права и свободи, каквито в случая няма. Съдебната практика и теория са трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие за правото на съдебна защита срещу административен акт е същият да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова засягане е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване. Недопустимо е оспорване от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Правният интерес трябва да е пряк, със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена или да се предотврати настъпването на щета от изпълнение на административния акт. Трябва да е личен, правото на жалба следва да се упражнява само в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Трябва и да е непосредствен, административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.
В случая видът на принудата спрямо П. У. ЕООД не засяга пряко и непосредствено правната сфера на субектите на лични данни, каквито са Н. М. и М. Милде / виж Решение № 9459/ 16.09.2021 г. по адм. д.№ 13537/ 2019 г. по описа на ВАС, пето отд./, поради което с отмяната на решението на КЗЛД и евентуално налагане на административно наказание, в правната им сфера няма да настъпят благоприятни последици. Като е разгледал по същество подадените до съда жалби, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. За допустимостта на съдебното решение касационната инстанция следи служебно, предвид чл. 218, ал. 2 от АПК. В случая такова възражение е направено пред първоинстанционния съд.
При този изход на спора, настоящият състав намира, че искането на КЗЛД, направено и пред първата и пред настоящата съдебна инстанции, за присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважено по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП. Претенциите за разноски пред първата и касационна инстанции са направени в срок и следва да бъдат уважени в размер по 150 лева за всяка от съдебните инстанции, като се вземат предвид формата на защита чрез писмени бележки и обжалване, фактическата и правна сложност на делото. Няма претенция за присъждане на държавната такса за касационното производство.
Основателно е искането и на П. У. ЕООД за присъждане на направените съдебни разноски, които се изразяват в 370 лв. платена държавна такса за касационната инстанция. Не са претендирани разноски за адвокатска защита. Жалбоподателят М. Милде е пълнолетен и също е отговорен за направените от касаторите разноски за съдебна защита.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 14 от 29.03.2021 г. по адм. дело № 761/2020 г. по описа на Административен съд – Русе и
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство изцяло.
ОСЪЖДА Н. МИТЕВА, ЕГН: [ЕГН], гр.Русе, [адрес] и М. МИЛДЕ, ЕГН: [ЕГН], от гр. Русе, да заплатят на Комисията за защита на личните данни направените деловодни разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 300,00 (триста ) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. МИТЕВА, ЕГН: [ЕГН], гр.Русе , [адрес] и М. МИЛДЕ, ЕГН: [ЕГН], от гр. Русе, да заплатят на „П. У. ЕООД, ЕИК[ЕИК] деловодни разноски в размер на 370,00 (триста и седемдесет) лева, представляващи държавна такса за касационно производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йовка Дражева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. Г. п/ Александър Митрев