Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от С.Д, чрез пълномощника му адв. К.П, против заповед № 8121К-5447 от 19.06.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата са развити доводи за неправилност на заповедта, поради неспазване на срока за ангажиране на дисциплинарната отговорност, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до невъзможност за осъществяване на защитата на наказаното лице, материална незаконосъобразност - не е налице извършване на вменените нарушения и липсва основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Иска се отмяна на оспорената заповед като неправилна и немотивирана. Претендира се присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.П оспорва жалбата като неоснователна. Подробни доводи са развити в представени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възраграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради ниска фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му само в едно заседание.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Дисциплинарното производство е образувано със заповед по чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР - № 8121К-5079 от 19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи (стр. 44 от преписката), въз основа на предложение рег. № 513р-59950 от 08.12.2016 г. на директора на СДВР (стр. 106 от преписката), в което се съдържат данни за неправомерни действия на държавния служител инспектор С.Д - полицейски инспектор V степен в група "Охрана на обществения ред" (ООР) на сектор "Охранителна полиция" (ОП) при 07 Районно управление (РУ) на СДВР, за които е образувано досъдебно производство. В СДВР с писмо е изпратено постановление от 24.11.2016 г. за привличане на Димитров като обвиняем, затова че в периода от 18.12.2015 г. до 29.03.2016 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление като съизвършител и подбудител, в съучастие с Б.М, в качеството му на длъжностно лице е получил дар, който не му се следва - парични суми в посочените размери.

В заповедта е посочено, че извършените действия за получаване на лична облага са:

1. На 18.12.2015 г., в гр. С., заедно с Б.М е поискал от К.Т парична сума от 1000 лв., като е получил част от нея - 330 лева, за да осуети спрямо Тодоров наказателно преследване по чл. 354а от НК;

2. На 19.12.2015 г. в гр. С. е склонил Милев да получи сума в размер на 760 лева, затова, че на 18.12.2015 г. са осуетили спрямо К.Т наказателно преследване по чл. 354а от НК;

3. На 29.02.2016 г. е склонил Милев да получи от К.Т сума от 300 лв. за да не изпълни полицейски служебни задължения, подробно описани, по предотвратяване на престъпление и задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление и му е предоставил информация за предприемана дейност от служителите на 07 РУ на СДВР;

4. На 29.03.2016 г. отново е склонил Милев да получи сумата от 300 лв. от К.Т, за да не изпълни служебните си задължения. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл. 67 от ЗМВР и на етичните правила по т. 19, 20, 25, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), които са станали известни на широк кръг лица, с което е уронен престижа на службата, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 207, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение".

Жалбоподателят е запознат със заповедта и разпоредените с нея последици на 09.01.2017 г., което е удостоверено с подписа му. В тази връзка му е връчена и покана от 09.01.2017 г. за даване на писмени обяснения. Депозирал е възражение - молба от 23.01.2017 г. (стр. 57 от преписката) и писмени обяснения вх. № 51300-3303 от 24.01.2017 г. (стр. 38 от преписката).

Назначеният дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) е започнал извършването на проверка, като срока на производството е удължаван със заповед № 8121к-2770 от 21.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи (стр. 47 от преписката), която също е връчена на жалбоподателя, удостоверено с неговия подпис и отразяване на дата. След събиране на доказателства, проверката е приключила с изготвянето на справка № 513р-27560 от 12.04.2017 г. (стр. 42 от делото), в която са описани извършените от ДРО действия и е направен извод, че от събраните доказателства не се е установило служителят да е извършил вменените нарушения, поради което се предлага, на основание чл. 209 от ЗМВР дисциплинарното производство да бъде прекратено. Жалбоподателят е поканен и се е запознал със справката и е уведомен за възможността да даде обяснения, но не е допозирал такива.

В становище рег. № 513р-28253 от 18.04.2017 г. (стр. 28 от преписката) на ДРО е прието, че инспектор С.Д не е установено да е извършил деянията, предмет на проверката и е предложено прекратяване на дисциплинарното производство.

С писмо рег. № 513р-29131 от 21.04.2017 г. (стр. 25 от преписката) материалите от дисциплинарното производство, чрез директора на дирекция "Човешки ресурси", са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган.

Със заповед № 8121к-4481 от 03.05.2017 г., ДНО е приел за неоснователно предложението на ДРО в докладваните справка и становище да бъде прекратено дисциплинарното производство, поради което е разпоредил да бъдат събрани допълнителни доказателства, указани в заповедта. Разпоредено е издаване на нова справка и становище от ДРО. Жалбоподателят е запознат със заповедта, видно от саморъчната му отметка от 16.05.2017 г., удостоверена с подпис и дата.

След събиране на указаните допълнителни доказателства, ДРО е изготвил становище рег. № 513р-36462 от 22.05.2017 г. (стр. 2 от преписката), в което е предложил налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1 т. 7 и т. 13 от ЗМВР, тъй като е приел, че са установени нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, описани в становището. До жалбоподателя е изпратена покана от 22.05.2017 г. (стр. 6 от преписката) за даване на обяснения, получена от него на 23.06.2017 г., което е удостоверено. След като се е запознал с материалите, Димитров е направил възражение върху самото становище, както и е депозирал до министъра на вътрешните работи обяснение от 25.05.2017 г. (стр. 8 от преписката).

След преценка на доказателствата, възраженията на Димитров и всички данни от преписката, ДНО е издал оспорената заповед, в която е прието, че С.Д е извършил на 18 и 19.12.2015 г. дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 е т. 4 от ЗМВР, изразяващи се в това, че:

1. На 18.12.2015 г. около 16.00 часа, в гр. С., за да осуети наказателно преследване спрямо К.Т по чл. 354а от НК, е поискал облага, която не му се следва - парична сума в размер на 1000 лева, като е получил около 330 лева. С действията е нарушил чл. 67 от ЗМВР и цитираните в заповедта текстове от Етичния кодекс, което нарушение е станало широко известно на лица извън системата на МВР, във връзка с воденото досъдебно производство № 52/2016 г. по описа на СГП и е уронило престижа на службата, създавайки впечатление, че полицейските служители осигуряват закрила на лица с престъпни прояви срещу заплащане.

2. На 19.12.2015 г. Димитров е склонил инспектор Б.М, който е негов подчинен, да получи от К.Т облага, която не му се следва - парична сума в размер на 760 лева, затова че на 18.12.2015 г. е осуетил спрямо Тодоров наказателно преследване по чл. 354а от НК, което нарушение е станало широко известно на лица извън системата на МВР, във връзка с воденото досъдебно производство № 52/2016 г. по описа на СГП и е уронило престижа на службата, създавайки впечатление, че полицейските служители осигуряват закрила на лица с престъпни прояви срещу заплащане, с което е нарушил т. 15, 19, 29, 25, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс.

В заповедта е прието, че с извършените две едновременно установени нарушения, за всяко от които в чл. 203, ал. 1, съответно т. 7, предл. 2 и т. 13 са определени еднакви по вид дисциплинарни наказцания - уволнение, на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР следва да се наложи едно общо наказание "уволнение".

В заповедта е извършена и подробна преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

По делото са представени цитираните писмени доказатества, служебни справки, сведения от Б.М, Х.Р, Ц.М, М. Моллахасан, И.П, Д.К, К.Т, както и протоколи за разпит на свидетели по досъдебно производство № 52/2016 г. по описа на СО - СГП на свидетелите И.Т, К.К, И.Г, К.Т, К.К, Н.Д, Е.Й, Х.Д.

От представените в настоящото съдебно производство разпореждане по нохд № 2059/2017 г. по описа на СГС, НО, 3 състав и постановление от 08.08.2018 г. на прокурор от СГП се установява, че след прекратяване на съдебното производство и върщане на делото за отстраняване на посочените в мотивната част на разпореждането съществени нарушения на процесуалните правила, наказателното производство е частично прекратено по отношение С.Д поради липса на събрани достатъчно доказателства за извършване на деянията на 29.02.2016 г. и 29.03.2016 г., за престъпленията по чл. 302, ал. 1, т. 1, пр. 6, във вр. с чл. 301, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от НК, като производството продължава по отношение С.Д за престъпления по чл. 302, т. 1, пр. 6, във вр. с чл. 301, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, по което не се спори.

Неоснователно е възражението в жалбата за неспазване на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. В жалбата нарушението е посочено като такова по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, който текст е неотносим, но от посоченото в обстоятелствената част става ясно, че се твърди нарушение на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. В жалбата са цитирани и текстове от ППЗМВР, който нормативен акт към момента на провеждане на производството и издаване на атакуваната заповед е отменен, поради което същите няма да бъдат обсъждани. Съдът служебно, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК ще извърши проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК.

Считано от датата на постъпване на обобщената справка, становището на ДРО и материалите от дисциплинарното производство, представени на ДНО с писмо рег. № 513р-29131 от 21.04.2017 г. до датата на издаване на заповедта не е изтекъл двумесечния срок за издаването й, съответно срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е спазен. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, както се посочи, материалите са постъпили на 21.04.2017 г., от който момент се счита установено дисциплинарното нарушение и личността на нарушителя, съответно от този момент тече двумесечният срок за налагане на наказанието. С оглед цитираните норми, не намира нормативна опора твърдението в жалбата, че нарушението е станало известно от момента на постъпване на предложението на директора на СДВР от 08.12.2016 г., и считано от посочената дата е изтекъл двумесечния срок за налагане на наказанието. В предложението се съдържат само предварителни данни за извършени дисциплинарни нарушения, но същите не са установени с него. Законът изисква нарушението и личността да са категорично установени, като изрично посочва кога нарушението е установено.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С съответствие с чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, изискващ при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 2-15 от ЗМВР, да се издаде нарочна писмена заповед от компетентния ДНО, в счучая е издадена заповед за образуване на дисциплинарното производство от министъра на вътрешните работи, която е съобщена на дисциплинарно привлеченото лице, с което е изпълнено и изискването на чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР.

В хода на дисциплинарното производство, жалбоподателят е уведомяван за удължаването на срока на дисциплинарното производство, получавал е покани за даване на обяснения, за връчване на обобщената справка, за връчване на заповедта, с която не е прието становището за прекратяване на дисциплинарното призводство и събиране на допълнителни доказателства. Служителят активно е участвал в дисциплинарното разследване, като е давал възражения и обяснения. Същият не се е възползвал от правото си даде обяснения само след връчване на обобщената справка, в която е прието, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Спазени са изискванията на чл. 207, ал. 8, т. 1-6 от ЗМВР.

В тази връзка, неоснователно е възражението в жалбата, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като след връчване на поканата за даване на писмени обяснения, липсва изпълнение на задължението на органа да изслуша държавния служител, преди да наложи дисциплинарното наказание, което изслушване да бъде отразено в протокол, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Инструкция № Iз-2813 от 04.11.2013 г. за дисциплината и дисциплинарната практика, както и не е уважено правото му да ползва помощник. Посоченият нормативен акт е отменен с §4 от ПЗР на приетата и действаща към момента на провеждане на производството и понастоящем Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи (Инструкцията). Независимо от посоченото възражението е ясно, но е неоснователно.

Съгласно чл. 207, ал. 8, т. 2 от ЗМВР, държавният служител срещу когото се води дисциплинарно производство има право да участва в него самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Жалбоподателят е посочил, че иска да бъде подпомаган от служители на МВР, но съгласно чл. 48 от Инструкцията, участието на подпомагащия служител се осигурява от държавния служител срещу когото се води дисциплинарното производство. В случая липсват каквито и да са данни за някое от дължимите процесуални действия жалбоподателят да е искал да бъде подпомогнат от друг служител на МВР, като е осигурил неговото участие и такова да е отказано.

Не е налице и твърдяното нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР - неизслушване на служителят преди налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая ДНО е приел писмените обяснения на Димитров, които подборно е обсъдил в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, поради което не е налице нарушение. Двете разписани в нормата алтернативи са равностойни и в случая органът е изпълнил задълженията си като е приел писмените обяснения на служителя.

Заповедта отговаря на императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като съдържа изискуемите резвизити - посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Неоснователно е и възражението, че не е установено извършването на дисциплинарните нарушения. Този довод се обосновава с твърдения, че не е извършена обективна преценка на установените данни, не е отчетено, че наказателното призводство не е довършено с краен акт, както и че е пренебрегнато обстоятелството, че извършеното разпознаване на жалбоподателя същото е опорочено.

Заповедта е издадена въз основа на факти, които са доказани в хода на административното производство.

По отношение датата 18.12.2015 г. категорично е установено, от представените графици, ежедневна ведомост и другите отчетни книжа, че Димитров е бил наряд, като около 16.00 часа се е намирал около бл. 21 в "Студентски град", по което време свидетелите К.Т и К.К са проверени и когато са им поискани пари, за да не бъде образувано наказателно производство срещу тях за държане и разпространение на наркотици. К.Т е установил, че именно Димитров му е поискал пари, като показанията му и в дисциплинарното производство и в досъдебното производство са подробни, непротиворечиви, последователни и се подкрепят и от показанията на разпитаните свидетели в досъдебното производство и от снетите обяснения на сблужителите на МВР, дадени в дисциплинарното производство - К.К, Милев и др. Установено е, че на следващия ден - 19.12.2015 г., Димитров заедно с Милев са отишли на уговореното още предишния ден място, за да получат останалата част от поисканата сума. К.Т подробно описва случилото се. Дисциплинарно наказващият орган е обсъдил възраженията на Димитров отричащи напълно установеното, но правилно същите са отхвърлени, тъй като са изолирани, в противоречие със събраните доказателства и израз на защитна теза.

Неподкрепено с никакви доказателства или данни е възражението, че дисциплинарното разследване не е водено обективно. Напротив, същото е напълно обективно и съобразено със събраните доказателства, което се потвърждава и от факта, че отговорността е ангажирана само за деянията, извършени на датите 18 и 19.12.2015 г. За другите две дати, за които първоначално е образувано производството, обективно е преценено, че не са налице данни за извършени нарушения.

Извършеното правилно е квалифицирано като две едновременно установени тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 от ЗМВР. С деянията са нарушени цитираните в заповедта етични правила за поведение на полицейския служител - да съобразява поведението си със закона, да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да спазват закона, да не прикрива правонарушение, а да предприема действия по предотвратяване, пресичане и разкриване - т.15, 19, 20, 25 и 42 от Етичния кодекс. Т. поведение правилно е прието, че е уронило престижа на службата, тъй като е станало достояние на широк кръг граждани, разследващи, прокурори, съдии, предвид воденото наказателно производство.

Ирелевантно е обстоятелството, че наказателното производство не е приключило, тъй като дисциплинарната отговорност може да се носи, независимо дали за деянието е налице основание и за търсене на друг вид отговорност.

Възраженията по отношение пороците на извършеното в рамките на досъдебното производство разпознаване не могат да бъдат слушани в дисциплинарното производство.

За така установените нарушения правилно е прието, че на основание чл. 203, ал.1, т. 7 и т.13 следва да бъде наложено предвиденото и за двете нарушения наказание "уволнение". Несъстоятелно е оплакването за нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР относно преценката на посочените в нормата критерии (в жалбата е посочен чл. 229 от ЗМВР, който е неотносим, но възражението очевидно касае преценката по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР), тъй като в случая ДНО действа в условията на обвързана компетентност, поради което не може да бъде обосновано по-леко наказание.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, следва да се присъди на министерството на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.172 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д, против заповед № 8121К-5447 от 19.06.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

ОСЪЖДА С.Д, ЕГН [ЕГН] от гр. [населено място],[адрес] да заплати на министерството на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд, в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението от страните.