Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

София, 16.01.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия М. Д. гр. д.№ 637 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Е. Е. Б. ООД, чрез адв. Г. Г., срещу решение № 1320 от 13.11.2023г., постановено по гр. д. № 1818/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260048/26.05.2023 г. по гр. д. № 11687/2020 г. на Районен съд-Варна, с което по иск по чл.90, ал.1, пр.1, вр. чл.88 ЗКИР, предявен от „Минев солар“ ЕООД е прието за установено по отношение на „Е. Е. Б. ООД, че в Службата по вписвания при РС-Елхово е вписано несъществуващо обстоятелство - договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от 18.03.2009 г., вписан в Служба по вписвания при РС - Елхово с входящ № 1017/27.06.2019 г, акт 80, том IV и е отменено на основание чл.537, ал.2 ГПК вписването на този договор.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание не се явява представител на касатора.

В срок е постъпил отговор на касационната жалба от „Минев солар“ ЕООД“, чрез адв. В., с който се оспорва основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът „М. С. ЕООД е собственик на поземлен имот № *** от КВС, с площ 3.667 дка, находящ се в землището на [населено място], [община]. Ответникът „Е. Е. Б. ЕООД е собственик на поземлен имот № *** от КВС на [населено място]. Двата имота са с начин на трайно ползване - производство на ел. енергия .

С договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура от 18.03.2009 г., който договор е сключен на основание чл. 193 от ЗУТ, „Минев солар“ ЕООД, като собственик на поземлен имот №***, е учредило безвъзмездно в полза на „Е. Е. Б. ЕООД, като собственик на поземлен имот № ***, сервитут: право на прокарване на кабелно ел. захранване за имот № *** през част от поземлен имот №***. Сервитутът е учреден като безсрочен. Договорът е вписан на 27.06.2019г. в Службата по вписванията при РС - Елхово.

Съдът е посочил, че от преписката на община Елхово с изх.№ 11-03-379/07.07.2021 г. се установява, че няма започнато производство за извършване на процедура по чл.210 и чл.211 от ЗУТ за поземлен имот № *** по КВС на [населено място], идентичен с ПИ № ***. Въз основа заключението на съдебно - техническата експертиза е прието за установено, че към 18.03.2009 г. не е имало влязъл в сила подробен устройствен план за процесния имот. Одобрен ПУП има от 11.05.2009 г., когато е издадена заповед № ТСУ-13/11.05.2009 на кмета на [община]. С одобрения подробен устройствен план /парцеларен план/ за изграждане на подземен електропровод от поземлен имот *** до електропровод 20 КV по КВС на [населено място] са определени местоположението на засегнатите имоти, през които минават съоръженията на техническата инфраструктура, а именно: нива - частен имот № *** на М. М. М.; нива - частен имот № *** на А. Ж. К.; полски път - № *** на [община].

При така приетото за установено, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК вр. чл.88 вр. чл.90 ал.1 пр.1 ЗКИР е допустим - за ищеца е налице правен интерес от предявяването му, защото с вписването на договора за безвъзмездно учредяване на сервитут е засегнато правото му на собственост като собственик на служещия имот.

Изложени са мотиви, че по предявения иск в тежест на ответника е да се установи, че е вписано съществуващо обстоятелство, а именно наличието на валиден договор за безвъзмездно учредяване на сервитут, както и че са спазени изискванията на ПВ за вписване на акта. Съдът е посочил, че с иска по чл. 90 от ЗКИР не се разрешава материалноправен спор относно разпоредителната сделка, но в мотивите на съдебния акт преюдициално подлежи на разглеждане нейната действителност, тъй като ако такава не е налице, не може да се приеме, че е вписано съществуващо обстоятелство.

По - нататък в решението си въззивният съд е посочил, че ищецът се позовава на нищожност на вписания акт, поради неспазване на специалните изисквания на Закона за енергетиката за учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. В тази връзка са изложени мотиви, че страните са енергийни предприятия по смисъла на параграф 1, т. 24 от ЗЕ и за регулиране на отношенията между тях следа да се приложи ЗЕ като специален по отношение на общия ЗУТ. Според чл. 64 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, при които в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. Сервитутите възникват, когато : има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

В случая, предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че първото изискване за възникване на сервитут - да има влязъл в сила ПУП не е осъществено. Посочено е, че обезщетение на собственика на служещия имот се дължи, само ако има влязъл в сила ПУП, какъвто в случая няма и поради липса на влязъл в сила ПУП, на собственика на служещия имот не се следва възнаграждение, защото не е възникнало сервитутно право. Следователно щом няма сервитут, не следва такъв да бъде вписван в службата по вписванията.

В заключение въззивният съд е посочил, че липсата на влязъл в сила ПУП на служещия имот обуславя извод, че процесният договор е сключен в противоречие с императивната разпоредба на чл. 64 от ЗЕ, поради което се явява нищожен.Вписването на нищожен акт съставлява по същността си вписване на несъществуващо обстоятелство и предявеният иск е основателен.

С определение № 1026 от 05.03.2025г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на изводите на въззивния съд, направени в обжалваното решение – прието е, че е бил представен за вписване и е вписан договор, сключен между страните по делото, за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура от 18.03.2009 г., който договор е сключен на основание чл. 193 от ЗУТ, а искът е уважен с мотиви, че не са били налице предпоставките за възникване на законовия сервитут по чл. 64 ЗЕ.

Настоящият състав на ВКС напълно споделя приетото в решение № 421 от 9.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 559/2024 г., I г. о., постановено по идентичен спор по иск по чл.90, ал.1, пр.3, вр. чл.88 ЗКИР за установяване, че е вписано несъществуващо обстоятелство – договор от 18.03.2009 за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура, с който в полза на „Е. Е. Б. ЕООД, като собственик на поземлен имот № ***, е учредено право на прокарване на кабелно ел. захранване през поземлен имот, съседен на процесния. В посоченото решение е прието, че от анализа на действала към 18.03.2009 г. нормативна уредба следва, че учредяването на сервитут за прокарване на отклонение, посредством което фотоволтаична централа за производство на електрическа енергия се свързва с електропреносната и електроразпределителната мрежа в точката за достъп до границата на собственост на електрическите съоръжения, може да се извърши по реда на чл. 193 ЗУТ, като се изисква писмен договор с нотариална заверка на подписите. Посочено е, че Законът за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (който е действал към момента на сключване на процесния договор) не предвижда изрично приложимост на Закона за енергетиката, т. е. разпоредбите на Закона за енергетиката следва да бъдат прилагани само съответно, без това да сочи на неприложимост на нормите на ЗУТ, към които Законът за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата дори директно препраща. Едва през 2023г. с ДВ, бр. 86/2023г., в сила от 13.10.2023г., е извършено изменение на чл. 64 ЗЕ, като е добавена нова ал. 11, според която при разширение на съществуващи и при изграждане на нови енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на ал. 2 – 10, освен в случаите, когато това е регламентирано в специален закон. Направен е извод, че преди 13.10.2023 г., когато влиза в сила новата ал. 11 на чл. 64 ЗЕ, спрямо присъединяването на обектите за производство на ел. енергия от възобновяеми източници към общата електрическа мрежа не се прилагат разпоредбите на чл. 64, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗЕ -влязъл в сила ПУП, който да определя сервитутните зони и изплащане на еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот.

Предвид така даденото разрешение неправилен е изводът на въззивния съд за нищожност на процесния договор като сключен в противоречие с нормата на чл. 64 от ЗЕ и съответно за основателност на иска по чл. 537 ал.2 от ГПК вр. чл.88 вр. чл.90 ал.1 пр.1 ЗКИР - вписано е несъществуващо обстоятелство. Договорът е действителен – сключен е в изискуемата се от чл. 193, ал.1 ЗУТ писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Доводът на ищеца, че договорът от 18.03.2009 г. е нищожен поради неспазване изискването за форма по чл. 578, ал. 4 ГПК, основан на писмо изх. № 9/23.11.2021 г. на нотариус Райчева с район на действие - РС - Елхово /л. 145 от първоинстанционното дело/, в което е посочено, че нотариус Райчева не е удостоверявала подписи или други действия във връзка с договора по чл. 193 ЗУТ, също е неоснователен. Видно от договора, същият е с нотариална заверка на подписите от 18.03.2009 г., извършена от нотариус Пройчев, с район на действие РС-Пловдив. Имайки предвид, че сервитутът по чл. 193, ал. 1 ЗУТ се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, то на основание чл. 570, ал. 2 ГПК нотариалната заверка на подписите може да се извърши от всеки нотариус, без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване, от което и следва, че обстоятелството, че заверката на подписите не е извършена от нотариус Райчева не сочи на извод, че формата на договора не е спазена.

Доводите, че не е вписан оригинал от договора, а негово копие, но нотариус Райчева не е изготвяла препис, а дори и да е имало такъв, то същият не е бил изготвен в съответствие с изискванията на чл. 591 ГПК, са неотносими към спора по предявения иск с правно осонование чл. 90, ал. 1, предложение трето, вр. чл. 88 ЗКИР, тъй като дори и да са основателни, не сочат на извод за вписване на несъществуващо обстоятелство .

С отмяната на въззивното решение в частта му, с която е уважен главният иск и постановяването на решение за отхвърлянето му, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 90, ал. 1, предложение първо, вр. чл. 88 ЗКИР – за установяване недопустимост на вписването, по който въззивният съд не се е произнасял предвид уважаването на главния иск, което налага връщане на делото на въззивния съд, който да се произнесе по него. Липсата на произнасяне на въззивния съд по евентуалния иск препятства възможността за разглеждането му от ВКС, тъй като лишава страните от една съдебна инстанция за разглеждане на материалноправния спор помежду им.

Следва да се отмени въззивното решение и в частта му за разноските, като спорът за разноските следва да се разреши от въззивния съд с оглед окончателния изход от спора, който на основание чл. 294, ал.2 ГПК следва да се произнесе и по въпроса за направените разноски в настоящето производство.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 1320 от 13.11.2023г., постановено по гр. д. № 1818/2023г. на Окръжен съд – Варна, като вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявения от[Фирма 2], ЕИК 200339853, със седалище и адрес на управление с. Маломирово, община Елхово, Е. Р. ет. 1, стая 7, срещу Е. Е. Б. ЕООД, ЕИК 200355462, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. В. В. вх. 18, ет. 7, ап. 40, иск с правно основание чл. 90, ал. 1, предложение трето, вр. чл. 88 ЗКИР за установяване по отношение на ответника, че в Служба по вписванията при Районен съд-Елхово е вписано несъществуващо обстоятелство – договор за безвъзмездно учредяване на сервитут от 18.03.2009 г., вх. рег. № 1017 от 27.06.2019г., акт № 80, том IV и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК вписването на този договор.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна за произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 90, ал. 1, предложение първо, вр. чл. 88 ЗКИР.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: