Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
Образувано по касационна жалба на Държавна агенция “Национална сигурност“ (ДАНС), представлявана от председателя си Д.Г, чрез процесуалния си представител адв.. С против решение № 81/20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 158/2017 год. на Административен съд – Разград, в частта, с която ДАНС е осъдена да заплати на С.И сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия – незаконосъобразна обработка на лични данни, отнасящи се за здравето му, ведно със законната лихва считано от 05.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Иска се отмяната му в оспорената част като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С допълнителни писмени бележки по делото, от пълномощника юрк.. С се излагат доводи по съществото на спора.
Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.. С, който поддържа доводите изложени в касационната жалба и в писмените бележки, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.
Ответникът по касационната жалба - С.И от [населено място], не изразява становище за нейната неоснователност.
Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение в оспорената му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е осъдил Държавна агенция ”Национална сигурност” гр. С. да заплати на С.И от [населено място] сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия – незаконосъобразна обработка на лични данни, отнасящи се за здравето на ищеца, ведно със законната лихва считано от 05.05.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.
В отхвърлителната част по отношение на имуществените вреди, съдебното решение не е оспорено, поради което е влязло в сила и не е предмет на настоящия съдебен контрол пред ВАС.
За да достигне до този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено от фактическа страна следното: В исковата си претенция ищецът сочи незаконосъобразни действия на директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” – Разград, където ищецът е работил до 28.10.2015 год., които се изразяват в следното: 1. Директорът на ТД „НС” – Разград незаконосъобразно е изискал и получил от две лечебни заведения в гр. Р., където ищецът се е лекувал през периода от 06.08.2015 г. год. до 14.08.2015 г., пълната медицинска документация за лечението му, след което при завръщане на ищеца на работа в ДАНС взаимоотношенията с колегите му се влошили - липса на желание да комуникират с него, тихи коментари помежду им, страх и негативно отношение, 2. По време на болничното и домашно лечение, което продължило до 13.09.2015 г. год. му отнел 90 % от работата му по т. н. преписки, като след завръщане от лечение нямал почти никаква работа и липсвала индикация, че ще му бъде върната отнетата работа. Тези действия отнели съня на ищеца за дълго време, посели безпокойство и тревога в него, предвид това, че е дългогодишен служител и работата го крепяла. Липсата на контакт и отношения с колегите му, отнетата работа от директора и неговото некоректно отношение към ищеца са последица от злоупотребата на директора със служебното си положение и ищецът бил буквално принуден да напусне работа. Тези действия са причинили на ищеца и неимуществени вреди, които той претендира в размер на 700 лв.
При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че в случая като е получил и съхранил исканата медицинска документация Директорът на ТД „НС” Разград, е извършил фактическо действие, изразяващо се в съхранение на информация, отнасяща се до здравето на ищеца, което по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД се явява „обработка на лични данни” и е незаконосъобразно, тъй като е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД и не попада в изключенията по ал. 2. Това незаконосъобразно фактическо действие не се оспорва от ответника. Нещо повече в производството по налагане на дисциплинарно наказание на директора на ТД „НС” - Разград е безспорно установено и признато от ответника, че е налице незаконосъобразно съхранение на лична информация, отнасяща се за здравословното състояние на ищеца. Изложил е мотиви, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са частично доказани, като по делото не се доказва ищецът да е бил изолиран от колегите си след завръщането му от лечение. Обосновал се е, че разпитаните по делото като свидетели негови колеги и съпругата му опровергават тези твърдения, като в показанията си последната твърди, че това състояние е настъпило една година преди ищецът да напусне работа, т. е. много време преди да бъде извършено незаконосъобразното действие. Съдът обаче приел за безспорно доказано, че незаконосъобразната обработка на лични данни касаещи здравето на ищеца му е причинило силно безпокойство и притеснение и е засегнало достойнството му. Направил е извод, че в случая е налице пряка причинно следствена връзка между незаконосъобразното действие и причинените вреди. Счел е, че това се установява по безспорен начин от показанията на св. Н.Г, който изрично заявява, че когато ищецът му е разказал за това обстоятелство той е бил силно притеснен, дори потрепвал. Приел е по нататък в мотивите, че настъпването на тези вреди се доказва и от действията на ищеца след като е узнал за това действие, като същият незабавно е депозирал жалба до председателя на ДАНС, което безспорно навежда на извода, че ищецът е изживял тези действия като сериозно засягащи личния му живот, честта и достойнството му.
Предвид изложеното съдът е заключил, че кумулативно са налице елементите от фактически състав по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на предявения от ищеца иск срещу Държавна агенция „Национална сигурност” за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно силно безпокойство и притеснение и засягане на достойнството му и същият е доказан по основание. Първоинстанционният съд при съблюдаване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ е приел за справедливо обезщетение в поискания от ищеца размер от 700 лв.
Така постановеното решение в оспорената му част е правилно.
Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, при правилно приложение на материалния закон, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба.
В обжалваната част на решението административният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на административния орган на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретния случай безспорно е налице незаконосъобразен акт на административен орган. С. З № З-565/29.02.16г., Председателят на ДАНС е приел, че действията на Директора на ТД „НС“ – Разград по отношение на Иванов са незаконосъобразни, тъй като е нарушена служебната дисциплина - чл. 88, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДАНС. На основание чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗДАНС на Директора е наложено наказание „забележка“. Заповедта като необжалвана е влязла в сила. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая претендираните неимуществени вреди са доказани по несъмнен начин от писмените доказателства и свидетелските показания по делото, както и е доказана причинната връзка между незаконосъобразния акт и твърдените вреди.
В конкретната хипотеза касационният жалбоподател е доказал настъпването на вреда, за която претендира обезщетение в размер на 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна обработка на лични данни, в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД. Също така обективно първоинстанционният съд е приел, че разпитаните в хода на съдебното производство свидетели обосновават негативното отражение върху лицето на незаконосъобразните действия. Доказано е наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в негативна промяна на поведението му, безпокойство и притеснение, които вреди са пряка последица от незаконосъобразните действия на Директора на ТД „Национална сигурност“ Разград. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че е доказана реално настъпила щета и причинно-следствена връзка между незаконосъобразното фактическо действие на директора на ТД „НС“ Разград и настъпилата щета. Обосновани са направените от съда в тази връзка изводи, че незаконосъобразното действие е засегнало конституционно гарантирано право на ищеца за неприкосновеност на личния живот, съгласно чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Р.Б.И гаранция за реализиране на това конституционно право е приетия ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) в чийто чл. 1, ал. 2 е посочено, че целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя направения от съда извод в мотивите на оспореното решение, че преценявайки, че данните отнасящи се до здравето засягат особено съществено личния живот на човека, законодателят е преценил, че те се нуждаят от особена защита и с чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД е забранил обработването им с изключение на лимитивно изброените случаи в чл. 5, ал. 2 от ЗЗЛД.
Съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД частично уважените неимуществените вреди да бъдат определени по справедливост като е изложил подробни съображения. В този смисъл неоснователни са наведените от касатора доводи в писмените бележки и в съдебно заседание за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Във връзка с размера на конкретното обезщетение, съдът е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психическото състояние на лицето, времетраенето на последиците, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложил закона.
Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението в обжалваната му част е правилно, не са налице касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 158/2017 год. на Административен съд - Разград. Решението е окончателно.