Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Саид, [гражданство], срещу решение № 288 от 10.01.2019 г. по адм. дело № 10188/2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1238/05.09.2018 г. на директора на дирекция „Миграция" към Министерство на вътрешните работи (МВР) за принудително настаняване на чуждия гражданин в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към дирекция „Миграция" – МВР.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че е напуснал пределите на Р. Б едва след като не е получил търсеното от него убежище и е бил освободен след определения престой в центъра за бежанци. Сочи, че престоят му в общежитието се е отразило неблагоприятно върху здравето му. В съдебно заседание са изложени допълнителни доводи за неправилност на оспореното решение. Посочено е, че по отношение на него не е съществувала още от самото начало разумна възможност да бъде изведен, защото страната му на произход е [страна] и за да му бъдат издадени документи той трябва да даде писмено съгласие, което Н. Саид категорично отказва да подпише, тъй като животът и сигурността му в Ирак са застрашени. Твърди се, че е нямало и няма опасност да се укрие, като към момента е освободен от СДВНЧ, в непрекъснат контакт е с властите. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменен оспореният административен акт.

Ответникът – Директорът на дирекция „Миграция" - МВР, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна...