Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора В. С. докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 6062/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. П., от гр.Елхово, подадена чрез пълномощника адвокат П. М. против решение № 93 от 11.05.2021г. по адм. дело № 51/2021г. на Административен съд– Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-28-17 от 09.02.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт- Ямбол, и потвърденото с него разпореждане № 282-00-71-4 от 15.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, и са присъдени разноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено изцяло. Счита, че административният акт не е мотивиран и не са налице предпоставките за възстановяване на полученото обезщетение за безработица. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ - Ямбол старши юрисконсулт А. С. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение, като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна, да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата на В. П. срещу решение № 2153-28-17 от 09.02.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт- Ямбол, и потвърденото с него разпореждане № 282-00-71-4 от 15.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол. С последното на основание чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Павлова е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 22.02.2017г.-21.08.2017г. в размер на 2 426,79 лв. главница и 801,57 лв. лихва. Съдът е приел, че жалбоподателката с оглед на събраните доказателства не е упражнявала дейност съгласно разпоредбата на чл.10,ал.1 от КСО и същата не е осигурено лице съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Установено е от доказателствата по делото, че със заявление от 20.03.2017г. В. П. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е декларирала, че трудовото й правоотношение с работодателя ЕТ И.-50-И. М.“ е прекратено. Декларирано е също, че към датата на прекратяване на правоотношението не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава. Във връзка с така подаденото заявление с разпореждане № 282-00-71-1 от 23.03.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Павлова е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ), считано от 22.02.2017 г. до 21.08.2017 г., в размер на 19, 73 лева дневно.

От приложения протокол № П0-02002820000249-073-001 от 05.02.2020 г. по описа на ТД на НАП – Бургас и задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461 от 09.04.2019 г. е видно, че е възложена проверка на осигурителя, в следствие на което са извършени действия по заличаване на всички декларирани от работодателя ЕТ И.-50-И. М.“ трудови договори, сключени с наетите от търговеца лица за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., измежду които е и Павлова. С последващо разпореждане № 282-00-71-2 от 09.03.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ– Ямбол, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено предходно издаденото разпореждане № 282-00-71-1 от 23.03.2017 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 22.02.2017 г. до 21.08.2017 г. в размер на 19, 73 лева дневно. Като мотив е посочено, че за периода от 01.01.2017 г. до момента на подаване на заявлението лицата, назначени по трудови правоотношения във фирмата, не са постъпвали на работа; за лицата са подавани уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО. Въз основа на издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461 от 09.04.2019г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, същите са заличени за 99 лица, между които е и Павлова. С последващо разпореждане № 282-00-71-3 от 09.03.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 10 от КСО, на Павлова е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО.

Във връзка с препратен от Инспекция по труда-Я. С. № 20-27-430 от 14.06.2019 г. за нарушаване на данъчното и осигурително законодателство от страна на ЕТ И.-50-И. М.“ е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, резултатите от която са обективирани в Протокол № П-02002819120263-073-001 от 25.03.2020г. Констатирано е, че търговецът е назначавал срещу заплащане на определена сума работници на длъжност чистач, като е сключвал с назначените лица трудови договори на 4-часов работен ден, които договори впоследствие прекратява в кратък период след сключването - до 3 месеца. Целта е била въпросните работници да се регистрират като безработни и да получават обезщетение за безработица. В хода на проверката е установено, че за времето от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. ЕТ И.-50-И. М.“ има декларирани 100 бр. трудови договора, като лицата са назначавани на длъжност метач, повечето от които са назначавани за срок от 7 дни - за извършване на определена работа. В хода на административното производство от собственика на едноличния търговец са дадени обяснения с вх. № 4005-28-31#1 от 29.03.2019 г., в които е посочено, че назначените през 2017г. и 2018г. лица, с изключение на изрично посочените две лица, сред които Павлова не е, не са постъпвали на работа и не са получавали трудови възнаграждения. Същите обяснения са потвърдени и по образуваната в РП преписка вх. № 1754/2019 г. След 2017г. всички назначени лица реално не са полагали труд, а са били назначени, защото не им е достигал осигурителен стаж за получаване на обезщетение за безработица.

С разпореждане № 282-00-71-4 от 15.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл. 54ж, ал. 3, вр. чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено В. П. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 22.02.2017 г. до 21.08.2017 г. в размер на 2 426, 79 лева – главница, и дължима лихва 801, 57 лева, считано от датата на неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на издаване на разпореждането. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-28-17 от 09.02.2021 г. на директорът на ТП на НОИ-Ямбол.

Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимите към спорните правоотношения материалноправни норми. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В случая пред първоинстанционния административен съд жалбоподателката Павлова не е провела пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност като „метач“ с месторабота ЕТ И.-50-И. М.“. След като Павлова не е упражнявала дейност правилно и законосъобразно ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Ямбол е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица и е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми.

В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесните разпореждания са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че Павлова не е полагал труд във фирмата на ЕТ И.-50-И. М.“, което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Съгласно §1, т. 3 ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1. С оглед на изложеното неоснователни са наведените в обратната насока оплаквания, че на основание чл.54а, ал.1 от КСО Павлова има право на парично обезщетение за безработица.

Неоснователни са и оплакванията, че Павлова е получила сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение. От изложеното по-горе е видно, че Павлова не е полагала реално труд, което обстоятелство е било известно на същата. Оттук и извода, че е налице недобросъвестност у жалбоподателката при получаването на процесните осигурителни плащания. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО изрично изисква недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Текстът на чл. 114, ал. 3 КСО предвижда за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да издаде разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4.

По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на ответника следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП възлизат на сумата от 100,00 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93 от 11.05.2021г. по адм. дело № 51/2021г. на Административен съд– Ямбол.

ОСЪЖДА В. П., [ЕГН],от гр.Елхово,[адрес], да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Ямбол сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Хайгухи Бодикян

/п/ Весела Николова