Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на Трето РУ-Варна при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна (ОДМВР-Варна) срещу решение № 222/07.02.2018 г., постановено по адм. дело 2631/2017 г. по описа на Административен съд – Варна (АС-Варна).
Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на закона – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде решено делото по същество като бъде потвърдена негова Заповед № 439з-188/05.09.2017 г. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът П.П оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение № 222/07.02.2018 г., постановено по адм. дело 2631/2017 г. по описа на АС-Варна е отменена Заповед № 439з-188/05.09.2017 г. на началника на Трето РУ на ОДМВР-Варна, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на П.П – старши полицай (ВПА) в група „Охрана обществен ред“, сектор „охранителна полиция“ към трето РУ на ОДМВР-Варна, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган във формалната писмена форма, но в нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, защото дисциплинарнонаказващият орган „не е обсъдил причините за неинформиране на ОДЧ за процесния период на изпълнение на патрулно постова дейност, както и не са обсъдени и останалите доказателства релеванти за случая“. Съдът е изложил съображения за допуснато нарушение на принципа на истинност – чл. 7 от АПК и чл. 35 от АПК, изискващ установяване на всички факти и обстоятелства от значение за разглеждания случай. Тези нарушения са определени като водещи до незаконосъобразност на оспорената заповед.
Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Наказанието "писмено предупреждение" за срок от три месеца е наложено на служителя за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 3 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, изразяващо се в това, че за времето от 4,00 часа до 4,30 часа на 17.07.2017 г. не се е установил на установъчен пункт, на който като автопатрул с позивна 393, е следвало да се намира според разстановката на силите и средствата, изпълняващи патрулно-постова дейност. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви относно фактическите обстоятелства, които са описани в оспорената заповед като основание за налагане на наказанието и не е ясно доколко те са приети за установени от АС-Варна. Решаващият съд в съответствие със събраните по делото доказателства е приел за установено само, че автопатрул 393 при изпълнение на служебните си задължения не е разполагал със служебни средства за свръзка. С оглед на това прието за установено обстоятелство съдът е счел, че липсата на средства за комуникация между автопатрула и дежурната част, не може да се тълкува в ущърб на служителя и да му бъде търсена дисциплинарна отговорност.
Настоящият съдебен състав намира, че дори да се приеме за доказано, че служителите от автопатрула не са имали възможност да осъществят връзка с дежурната част, това не ги освобождава от задълженията по носене на дежурството. При липса на възможност да бъде поискано/получено разрешение за пропускане на установъчния пункт за времето от 4.00 до 4.30 часа, автопатрулът е бил длъжен да следва установения маршрут и график, а не да предприема други действия, които не са съгласувани с дежурната част. В обжалваното съдебно решение обаче липсва изрично установяване не само относно пропускането на установъчния пункт, за който са събрани множество необсъдени от АС-Варна доказателства, но е останал неизяснен и въпроса доколко е съществувала извънредна и непредвидена ситуация. Твърдяната причина „извършване на проверка на сведение за кражба на гуми и гориво от товарни автомобили“ не е изяснено в кой момент е възникнала - сведението е за кражба в момента на подаването му като сигнал, по какъв начин е получен при липса на средства за комуникация или е информация, с която автопатрулът е разполагал преди застъпване на дежурството. Този въпрос е останал неизяснен от решаващият съд, който го е определил като нарушение на чл. 35 от АПК, но дисциплинарнонаказващият орган е обосновал извода си за наличие на дисциплинарно нарушение именно, защото е приел, че пропускането на установъчен пункт е факт, който е достатъчен за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя.
В обжалваното съдебно решение липсват мотиви относно спазването на административнопроизводствените правила и съответствие с целта на закона, за което на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, решаващият съд дължи служебно произнасяне, а в случая дори не са обсъдени доводите на П.П за нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното му наказание. В мотивите на съдебното решение липсва не само обсъждане на всички основанията, посочени от оспорващия, но и какъвто и да е собствен анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението.
Обжалваното решение не отговаря на посочените законови изисквания за постановяването му доколкото съдът се е ограничил да приеме за основателно само едно от възраженията на П.П като достатъчно за уважаване на жалбата му, а в конкретния случая точно това оплакване е неоснователно. Допуснатите от АС-Варна нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на закона, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалваната заповед, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон.
Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на П.П както относно за незаконосъобразност на оспорания административен акт, така и по отношение неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 222/07.02.2018 г., постановено по адм. дело 2631/2017 г. по описа на Административен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.