Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Гурково, чрез процесуален представител срещу решение №112/12.04.2019г., постановено по адм. дело №19/2019г. на Административен съд отм. а Загора.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответната страна по касационната жалба - прокурор при Окръжна прокуратура отм. а Загора, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 АПК и от надлежна страна по чл.210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд отм. а Загора, в производство по реда на дял трети, Глава десета, Раздел трети от АПК, образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура отм. а Загора, е обявил нищожността на Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета - домашни любимци и овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на община Г., приета с Решение №485 от 25.10.2018г. на Общински съвет - Гурково.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че Наредбата е издадена при отсъствие на материална компетентност на органа да приеме акт с такъв характер, тъй като ОбС - Гурково не разполага с правомощия, произтичащи от закона да уреди процесните обществени отношения с подзаконов нормативен акт по чл.8 от ЗНА, като оспорената Наредба по съществото си урежда обществени отношения, които вече са регламентирани и уредени с нормативни актове от по - висока степен.

Съдът е счел, че нито едно от възприетите правни основания за приемане на Наредбата, а именно чл.21, ал.2 ЗМСМА, както и чл.47, ал.5 от ЗЗЖ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ) и чл.133, ал.1, чл.178 от Закон за ветеринарно медицинската дейност, не предоставя компетентност на общинския съвет да приеме тази Наредба. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са и доводите, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се прилага за издаване на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по - висока степен, като всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по - висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение - чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) и чл.76, ал.3 от АПК.

Правилно е прието от административния съд, че в случая оспорената наредба на Общински съвет - Гурково е издадена от некомпетентен орган, тъй като урежда обществени отношения, регламентирани с нормативни актове от по - висока степен и при липса на овластяване, дължимо се съгласно разпоредбите на чл.76, ал.1 АПК и чл.2, ал.1 ЗНА.

Обществените отношения свързани с овладяване популацията на безстопанствени кучета са уредени в Глава пета "Безстопанствени животни" от ЗЗЖ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ). Съгласно чл.40, ал.1 и ал.2 от този закон Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на Р. Б, а министърът на земеделието, храните и горите издава наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.Законът изрична предвижда доуреждането на обществените отношения да стане с наредба, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, като не предоставя компетентност в тази област на общинските съвети.Съгласно действащата към момента на приемане на оспорената наредба и към настоящия момент разпоредба на чл.40, ал.3 от ЗЗЖ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ), общинските съвети следва единствено да приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, които да отговарят на изискванията на наредбата по ал.2.

С приетите изменения и допълнения в ЗЗЖ е премахнато правомощието на общинските съвети, съществуващо в чл.40, ал.5 от ЗЗЖ, вр. ал.1 от същия закон /ред. до измененията приети с ДВ бр.34 от 03.05.2016г./, да приемат наредби за овладяване популацията на безстопанствените кучета, за изпълнение програмите за овладяване популацията на безстопанствените кучета, във вр. с вмененото им задължение по чл.40, ал.1 от ЗЗЖ /ред. до измененията приети с ДВ бр.4 от 03.05.2016г./ да приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им.

В настоящият случай проекта на наредбата е внесен в ОбС - Гурково с предложение от 17.10.2018г. на кмета на общината, а решението за приемането й е взето на заседание на ОбС - Гурково на 25.10.2018г., т. е общинския съвет въпреки, че към тази дата не е разполагал с материална компетентност да приеме акт от такъв характер, се е произнесъл с решение, с което е приел оспорената наредба.

Обществените отношения, касаещи регистрацията и стопанисването на домашните кучета, също предмет на оспорената наредба, от своя страна са регламентирани в разпоредбите на Раздел шести от Глава трета на ЗВМД (ЗАКОН ЗЗД ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ), които също не предоставят компетентност на общинските съвети да издават подзаконови нормативни актове по приложението им. Единствено с чл.178 от ЗВМД се въвежда задължение на кметовете на общини, райони и кметства по контрола за спазване изискванията на чл.172, т.1 и т.2 и чл.173, т.1 и чл.177, т.3 и 4 от закона.

Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения за наличие на материална компетентост на общински съвет - Гурково за приемане на оспорената наредба, предвид разпоредбите на чл.21, ал.1, т.23 ЗМСМА и чл.76, ал.3 АПК. В процесния случай не е налице хипотезата на чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, вр. ал.2 от същия закон, тъй като с наредбата е направен опит за решаване на въпроси, които не само не са от местно значение, но съгласно действащите към датата на приемане на наредбата материално правни норми на ЗЗЖ и ЗВМД са от изключителна компетентност на други органи.На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена доказателствена тежест на доказване в процеса, съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.

На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК.Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Разноски не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №112 от 12.04.2019г., постановено по адм. дело №19/2019г. по описа на Административен съд отм. а Загора. Решението е окончателно.