Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т при ЦУ на НАП срещу решение № 568 от 11.01.2019 г., постановено по адм. д. № 102/2018 г. на Административен съд – В. Т. С решението е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-04000416006830-091-001/09.11.2017 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП - В. Т, потвърден с Решение № 25/29.01.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – В. Т, с който на П.П, действащ като ЕТ „В.И.П. 91-П.П“ за периодите 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2013 г. са определени задължения за внасяне на данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ общо в размер на 75 471,46 лв. и лихви върху тях в размер на 50 040,73 лв., както следва: за 2009 г. в размер на 16 406,48 лв. и лихви в размер на 12 616,13 лв., за 2010 г. в размер на 44 472,92 лв. (в т. ч. неправомерно възстановен данък в размер на 33,80 лв.) и лихви в размер на 29 603,87 лв., за 2011 г. в размер на 12 727,26 лв. и лихви в размер на 7 153,30 лв. и за 2013 г. в размер на 1 864,80 лв. и лихви в размер на 667,43 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е неправилно, тъй като е постановено след съществени процесуални нарушения, допуснати от съда при преценка на доказателствения материал по делото и на неправилно установена фактическа обстановка, което от своя страна е довело до неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на съдебния акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не споделя изводите на...