Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцсуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.А от [населено място], чрез адв. Е. Фикри от Адвокатска колегия гр. С., против Решение № 5762 / 16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 6231 / 2017 г., по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К – 102 / 10.05.2017 г., издадена от министъра на външните работи и е осъден да заплати на Министерството на външните работи на Р. Б сумата от 150 лева за разноски по делото. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска се неговата отмяна, както и на оспорения административен акт.

Ответникът - министърът на външните работи се представлява от служител с юридическо образование Л. Ш, която от името на ответната страна оспорва жалбата с аргументи за нейната неоснователност. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна.

Предмет на оспорване пред Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение е била заповед К-102 / 10.05.2017 г., издадена от министъра на външните работи, с която на основание чл. 68, ал. 2, т. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) (ЗДС) е прекратена, считано от 01.06.2017 г., дългосрочната командировка на Г.А в Посолството на Р. Б в Мексико, гр. М., като изпълняващ функциите на първи секретар, „нотифициран“, Завеждащ консулската служба, назначен в „Задгранични представителства“ – Мексико. Фактическото основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочената в заповедта докладна записка № ЧР – 33 – 00 – 307 / 28.04.2017 г., както и заповед № Н – 121 / 09.05.2017 г. на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Установява се, че на основание чл. 65, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) жалбоподателят е бил командирован със заповед № К – 281 / 02.06.2016 г., на постоянния секретар на Министерство на външните работи да изпълнява горепосочената длъжност в Посолството на Р. Б в Мексико – Мексико, за времето от 15.06.2016 г. до 14.06.2020 година. Въз основа на цитираната в оспорената заповед докладна записка от 28.04.2017 г. е предложено на основание чл. 81б, ал. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и точка 5 от споразумението, сключено на 15.06.2016 г. между МВнР, ДАМТН и Г.А, да бъде стартирана процедура по прекратяване на временното преместване на служителя от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор в Министерство на външните работи на Р. Б. В докладната записка е посочено и основанието, на което се иска предсрочното прекратяване на командироването на държавния служител. При изготвянето й постоянният секретар на Министерство на външните работи се е позовал на съдържанието на протокол № ЧР – 36 – 00 – 8 / 31.03.2017 г. от заседание на Кариерната комисия към министъра на външните работи, проведено на 17.03.2017 година. В преписката се съдържа формуляр от оценка на дипломатическия служител, изготвен от Министерство на външните работи, съгласно който на лицето се поставя обща ежегодна оценка „неприемливо изпълнение“ на служебните задължения на заеманата от Апостолов длъжност. Против нея е постъпило възражение от касационния жалбоподател, което е прието за неоснователно от органа. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховен административен съд, шесто отделение подробно е обсъдил приетите за относими за правния спор факти и доказателства, въз основа, на които е извел извод за законосъобразност на заповедта за прекратяване на дългосрочната командировка на касатора. Доводите за липсата на основания по чл. 146 АПК се аргументират от съдебния състав с обстоятелството, че заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, издадена е от компетентен орган - министъра на външните работи и в съответствие с правомощията му чл. 68, ал. 2, т. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА), в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и съответства на неговата цел.

Настоящият касационен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, като не се установят релевираните в жалбата основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е достигнал до обоснован правен извод, че касаторът е бил дългосрочно командирован на основание чл. 65, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) като дипломатически служител в Посолството на Р. Б в Мексико. Дългосрочното командироване на жалбоподателя е прекратено с обжалваната заповед № К – 102 / 10.05.2017 г. на министъра на външните работи, на основание чл. 68, ал. 2, т. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА), след обсъждане в Кариерната комисия. Правилни са изводите на тричленния състав на ВАС, че заповедта за прекратяване на дългосрочната командировка е издадена от министъра на външните работи на основание чл. 68, ал. 2 ЗДС, в рамките на възложените му със закона правомощия. Съгласно този текст дългосрочната командировка на служител се прекратява предсрочно от министъра на външните работи по мотивирано предложение на постоянния секретар или на ръководителя на задграничното представителство след обсъждане в Кариерната комисия. Съдът законосъобразно е извел извод, за наличие на фактическо основание при издаване на процесната заповед, а именно предложение на постоянния секретар, обективирано в докладна записка № ЧР – 33 – 00 - 307 / 28.04.2017 година. В хипотезата на чл. 81б, ал. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), изпълнението на длъжност в друга администрация може да бъде предсрочно прекратено по искане на органа по назначението на приемащата администрация, както е в настоящия случай и съобразно чл. 5 от горецитираното тристранно споразумение. В този смисъл изтъкнатите в касационната жалба доводи за липса на форма и съдържание на акта по чл. 59, ал. 2 АПК се приемат за неоснователни. Според текста на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. С. То решение № 16 / 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта могат да се съдържат в друг документ от административната преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Заповедта съдържа и правното основание, на което е прекратено предсрочно дългосрочното командироване на лицето и то съответства на фактическото основание за издаването на акта. Правилен е изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, досежно наличието на достоверна дата, на която е издадена заповедта. Същата е надлежно подписана от министъра на външните работи, като на представеното копие по първоинстанционното дело (лист 14) фигурира и подпис на жалбоподателя от дата 18.05.2017 година.

Неоснователни са възраженията на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В нормата на чл. 65, ал. 1 ЗДС, която е относима за назначението на жалбоподателя е разписано, че служителите в задграничните представителства осъществяват дейността си въз основа на заповед на министъра на външните работи за дългосрочно командироване, която се издава след получаването на задгранично назначение. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) урежда хипотезите, при които дългосрочната командировка на служител се прекратява предсрочно от министъра на външните работи. Видно от представения по първоинстанционното дело протокол от проведени пред Кариерната комисия разисквания, предмет на обсъждане е била пригодността на жалбоподателя да изпълнява заеманата от него длъжност в Посолството на Р. Б в Мексико, като фактическите констатации за това обстоятелство се съдържат във формуляр оценка на служителя. Правилно съдът е приел, че оценката за изпълнение на длъжността за 2016 г. на Г.А е изготвена от ръководителя на задграничното представителство, потвърдена е и от постоянния секретар при изпълнение на функциите му на контролиращ орган съгласно чл. 18, ал. 4, т. 6 от Наредба № 1 от 17 юли 2008 г. за условията и реда за атестиране на дипломатическите служители в задграничните представителства, какъвто се явява и жалбоподателя. За да обоснове извод за материална законосъобразност на заповедта тричленният състав на ВАС с основание кредитира становищата на директора на дирекция „Бюджет и финанси“ в МВнР, относно финансовата отчетност и дисциплина в задраничното представителство в Мексико, на директора на дирекция „Америка“ в МВнР, съгласно което е налице неизпълнение от страна на Апостолов на задълженията му по длъжностната му характеристика. Прието е и становище на ръководителя на Инспектората в МВнР относно обстоятелството, че Апостолов не отговаря на изискването за владеене на чужд език по чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА). Правилни са аргументите на решаващия тричленен състав на Върховен административен съд досежно действителността на решението на Кариерната комисия, като постановено от законен състав, при формиран кворум и мнозинство, съгласно изискването на чл. 18, ал. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) и чл. 3 и сл. от Наредба № 1 от 14 октомври 2013 г. за кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията на служителите в дипломатическата служба (обн. ДВ. бр. 92 от 22.10.2013 г., само „Наредбата“). Доводите на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неспазване изискването на чл. 25, ал. 2 от Наредбата не съответстват на фактическите установявания на тричленния състав на ВАС. На основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата, постоянният секретар може да внесе за разглеждане от Кариерната комисия мотивирано предложение до министъра на външните работи за предсрочно прекратяване на дългосрочната командировка на служител в задгранично представителство, като предварително вземе мнението на ръководителя на задграничното представителство и директора на ресорната дирекция, когато оценката от годишното атестиране от последната година е „неприемливо изпълнение“ или когато служителят има две последователни годишни оценки, по-ниски от оценка „изпълнението напълно отговаря на изискванията“. От данните по делото е установено, че Кариерната комисия е разгледала оценката на командирования служител в съответствие с нормативните изисквания и в пределите на своята компетентност. Неправилно в касационната жалба се твърди, че поради наличие на съдебен спор относно законосъобразността на заповед № Н – 121 / 09.05.2017 г. на ръководителя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, не са налице основанията на чл. 81б ЗДСл. При обжалване на издадената от министъра на външните работи заповед № К - 102 / 10.05.2017г. за прекратяване дългосрочната командировка на Апостолов, от страна на лицето не са били ангажирани доказателства за наличие на съдебен спор, за който се твърди в касационната жалба, че е преюдициален за правилното решаване на спора относно законосъобразността на процесната заповед.

С оглед на гореизложените съображения, настоящият касационен състав намира, че изводите на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение са обосновани и се подкрепят от ангажираните по делото доказателства. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал изтъкнатите в жалбата касационни отменителни основания, поради което решението като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, искането на ответника за присъждане на своевременно сторените разноски пред касационната инстанция е основателно. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерство на външните работи юрисконсултско възнаграждение, защото е бил представляван в процеса от юрисконсулт Шуманова. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата от 150 лева за касационната инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5762 / 16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 6231 / 2017 г., по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение.

ОСЪЖДА Г.А, от [населено място], с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], [улица], [жилищен адрес], да заплати на Министерството на външните работи сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) за разноски по делото пред касационната инстанция. Решението е окончателно.