Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена на Ц.Б от [населено място], чрез адв. С.К от Софийска адвокатска колегия, против Решение № 8 – 3 / 21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 6518 / 2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Т – 953 / 17.08.2016 г. на министъра на външните работи, за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 33, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и е осъден да заплати на Министерство на външните работи разноски в размер на 100 лева. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна, както и на обжалваната заповед.
Ответникът – министърът на външните работи чрез юрисконсулт В.Д оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховен административен съд, пето отделение е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят в качеството си на държавен служител е заемал длъжност - пълномощен министър в задгранично представителство, с дипломатически ранг - пълномощен министър и с място на работа – Подгорица. На длъжността лицето е било преназначено със заповед № Т – 2635 / 28.11.2013 г. на министъра на външните работи. Със заповед № Т – 953 / 17.08.2016 г. на министъра на външните работи служебното правоотношение на Ц.Б е прекратено. Като фактическо основание за прекратяването на правоотношението е изтъкнато, че служителят не притежава разрешение за достъп до национална класифицирана информация, с ниво на класификация „Секретно”, в това число и до класифицирана информация на НАТО и на ЕС, със съответното ниво на секретност на класифицираната информация. В заповедта е посочено, че при тези обстоятелства, лицето е в обективна невъзможност да продължи да изпълнява служебните си задължения, доколкото няма да има достъп до класифицирана информация, което е изискване за дипломатическата длъжност, която заема. Оспорената заповед е издадена и съобразно разпореденото в друга заповед № 95 – 00362 / 30.10.2013 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 37, ал. 1 от ЗЗКИ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗЗКИ) са посочени длъжностите в Министерство на външните работи, за които по закон се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, измежду които и длъжността, която до момента се заема от касатора. С решение № 160 / 30.06.2016 г. на заместник – председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) на Ц.Б е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, като същото е потвърдено с решение на ДАНС № 58 – II – 19 / 09.08.2016 година.
Съобразно указанията дадени с Решение № 6851 / 01.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4444 / 2017 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия, при новото разглеждане на делото Върховният административен съд, тричленен състав, е извършил задълбочен анализ и преценка на допълнително представените от Държавната комисия по сигурността на информацията доказателства, относими към отнемането на разрешението на Ц.Б за достъп до класифицирана информация. Съдът подробно и аргументирано е обсъдил същите, ведно с доводите на жалбоподателя в първоинстанционната жалба. Приел е, че наличието на достъп е императивно изискване за заемане на длъжността и неговото отнемане с влязъл в сила административен акт е основание за прекратяване на служебното му правоотношение. С оглед липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е отхвърлил оспорването на Ц.Б против обжалваната заповед.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - Втора колегия споделя изводите на тричленния състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение (обособено в отделен класифициран том по делото).
Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е достигнал до обоснован правен извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Това обстоятелство се установява от заповед № 12.08.2016 г., издадена от министъра на външните работи и на основание чл. 7, ал. 4 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА), с която е разпоредено той да бъде заместван за времето на отсъствието си от 15.08.2016 г. до 26.08.2016 г., от съответния заместник – министър. Съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 4 / 2004 г. на Върховния административен съд, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Позовавайки се на така изложените в тълкувателното решение съображения, касационната инстанция счита, че изтъкнатите в жалбата доводи за постановяване на акта от некомпетентен орган и в противоречие с чл. 7, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА), са неоснователни. Правилни са изводите на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, че при издаване на заповедта са спазени изискванията за форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила.
Във връзка с релевираните от касатора доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, касационната инстанция намира следното:
С разпоредбата на чл. 33, ал.1, т. 2, предл. второ от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) и в относимата редакция, на министъра на външните работи се вменява правото да прекрати едностранно без предизвестие служебното правоотношение, когато на служителя бъде отнето издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация, когато такова разрешение се изисква по длъжностната му характеристика. Същата служи за определяне на системата от функции, права и задължения на служителя, които се отнасят за конкретна длъжност, и които трябва да са нормативно установени. Този извод следва от общото понятие за „длъжност в администрацията”, което е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (обн. в ДВ, бр. 49 / 2012 г., с последващи изменения и допълнения) и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В случая, с издадената на основание чл. 37 от ЗЗКИ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ), заповед № 95 – 00362 / 30.10.2016 г. на министъра на външните работи, с която се утвърждава списък с длъжностите в Министерството на външните работи, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, не се променя длъжностната характеристика на жалбоподателя. Последният е притежавал разрешение за достъп още от 11.09.2012 г. и е изпълнявал дипломатическата си длъжност съобразно него, а след издаване на заповед № Т – 2635 / 28.11.2013 г. на министъра на външните работи, по делото не се съдържат данни, от които да се заключи, че за длъжността пълномощен министър в задгранично представителство, не е необходимо разрешение за достъп до класифицирана информация. Тричленният състав на Върховния административен съд правилно и обосновано е приел наличието на материалните предпоставки, при които служебното правоотношение на дипломатическия служител се прекратява по ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА). За да формира извод за материална законосъобразност на процесната заповед, решаващият състав в съответствие с указанията дадени в Решение № 6851 / 01.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4444 / 2017 г. на ВАС, петчленен състав, е обсъдил процедурата по административно обжалване на акта пред Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Съдът е анализирал и съответно възприел направения извод от ДКСИ за наличие на основанията, при които на Богданов следва да бъде отнет достъпа до класифицирана информация. Съдът е кредитирал изложените в протокола от заседанието проведено на 09.08.2016 г. факти, в резултат на разискванията между Държавна агенция „Разузнаване” и Държавна агенция „Национална сигурност“, с оглед преценката на органа от гледна точка на сигурността на информацията. Мотивите на решаващия състав на Върховния административен съд, тричленен състав за законосъобразност на атакувана заповед, съответстват на съображенията в решенията на Европейския съд по правата на човека, свързани с гаранциите за законност на акта, с който на лицето е прекратено служебното правоотношение, поради отказ за достъп до класифицирана информация. В този смисъл са постановени както решението „Шахал срещу Обединеното кралство” и „Ал – Нашиф срещу България”, на които се е позовал тричленния състав на ВАС, така и делата „Делин срещу България”, „М. П срещу България” и др. При преценката за законосъобразност на административния акт тричленният състав на ВАС е изтъкнал аргументи, които обосновават отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, като мярка, която е пропорционална на преследваната цел – защита на националните интереси.
С оглед на гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че изводите на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение са обосновани и се подкрепят от ангажираните по делото доказателства. При постановяване на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал посочените в жалбата касационни отменителни основания, поради което атакуваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор, искането на ответника за присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция е основателно. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерство на външните работи юрисконсултско възнаграждение, защото е бил представляван в процеса от юрисконсулт Дурев. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, на ответника се присъжда сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 – 3 / 21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 6518 / 2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
ОСЪЖДА Ц.Б от [населено място], с ЕГН [ЕГН] и със съдебен адрес : гр. С. ул. „Якубица” № 5, ет. 6, ап. 10, да заплати в полза на Министерство на външните работи на Р. Б, разноски по делото в размер на 100 лева (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението е окончателно.