Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 1870 от 23.08.2018 г. по административно дело № 2062/2017 г. Административен съд – Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на С.Л от [населено място] против решение № 2153-15-109/15.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пловдив, с което последният е оставил без уважение жалбата ѝ против разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01115 от 23.03.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване; 2) осъдил Лазова да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Съдебното решение е оспорено с касационна жалба (наименована само „жалба“) от С.Л. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт.
Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Пловдив, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Вълчанова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението – оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което предлага оставянето му в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл....