Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „А. А. С ДРУЖЕСТВО” К. против Решение № 1895 от 20.08.2014 г. по адм. дело № 355/2011 г. по описа на Административен съд – [населено място], в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 16251000165/02.12.2010 г., издаден от орган по приходите при териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – [населено място], в частта, потвърдена с решение № 41/18.01.2011 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” („О.”) - [населено място] при Централно управление (ЦУ) на НАП (към настоящия момент Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ("ОДОП") относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди от м.01 до м.06.2010г. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и фактури (инвойси), отразени в протоколи по чл. 117 от ЗДДС за фактурирани услуги и префактурирани разходи от „АКТОР А.” – Гърция и фактурирани услуги по договор с „БЕТАЛИЯ Е.” - К..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и превратно е тълкувал поотделно и в съвкупност относимите факти и обстоятелства. Оспорват се констатациите на приходните органи, възприети от първоинстанционния съд, че не е доказано наличието на доставка между дружеството и неговите контрагенти. Излага се, че съдът не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и заключенията по допуснатите основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и съдебно техническа експертиза. Касаторът иска да бъде отменено решението в обжалваната му част, както и РА в съответната му част по...