8Р Е Ш Е Н И Е

№ 289

гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова………………………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1722 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. К., чрез адв. Ю. М., против въззивно решение № 23/29.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 375/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено като резултат решение № 184/23.05.2023 г. по гр. д. № 658/2022 г. на Окръжен съд – Русе и жалбоподателката е осъдена на основание чл. 36, вр. чл. 37 ЗЗД да заплати на И. М. И. сумата 25 100 лв., със законната лихва от 21.11.2022 г., по предявен в този размер частичен иск от общо претендирано вземане от 163 782,45 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, определено с Решение № 14/08.10.2020 г. на Адвокатски съвет – Русе.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата – И. М. И., представляван от адв.С. К., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение № 5656/04.12.2024 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложимата уредба при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗЗД с оглед преценката на защитавания материален интерес – дали това...