Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Е. П., действаща като едноличен търговец с фирма „К. П. – 2003“, седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 9, ап. 94 срещу Решение №136 от 21.11.2014 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №331/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на К. П. срещу Акт за прихващане или възстановяване №30-90-1-21-1 от 07.02.2014 г. на орган по приходите в [община], с който е отказано възстановяване на 26 859, 00 лв.

Касационният жалбоподател – К. Е. П., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не допуснал искането за прилагане като доказателство на административно дело №696/2010 г. на Административен съд, [населено място], както и не допуснал допълнителна съдебно-техническа експертиза. Съдът направил изводите си в съответствие със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, без да отчете противоречието й с материалния закон. Сочи, че вещото лице неправилно се позовало на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1) и не прави разлика между преносна и разпределителна мрежа и устройствата към тях. Неправилно счита и позоваването от вещото лице на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ). Прави подробен анализ на заключението на вещото лице и сочи, че приемането от съда на неправилното заключение на вещото лице довело до неправилност и на съдебното решение. Съдът не съобразил и чл. 156 ЗУТ.

Съдът не разгледал по същество реда за промяна на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на...