Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. Ж. срещу решение № 7589/08.12.2014 г., постановено по адм. дело № 11483/2012 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против РА №[ЕИК]/07.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 1961/13.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 58 318,40 лв. по фактури, издадени от [фирма] и [фирма] за данъчни периоди на месеците декември 2008 г., януари, април, май, юни, юли и септември 2009 г. и декември 2010 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че процесните доставки на услуги на СМР не са били извършени реално. Според касационния жалбоподател касае се за строителни услуги, доставени за изграждането и ремонта на обекти, по които е изпълнител, а спорните доставчици са подизпълнители, както и че за всички доставки са представени доказателства - оригинали на фактури, протоколи за приемане на извършената работа, строителни книжа и сметки. Изложено е и оплакване, че съдът не е обсъдил в съвкупност приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, нито се е съобразил, че доставките са разплатени и затова е възникнало данъчно събитие по тях съгласно чл. 25 ЗДДС. Според касатора неправилно съдът е направил извод в решението си, че право на данъчен кредит не следва да се признава, тъй като не е установена...