Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Т. с посочен адрес за кореспонденция и съдебен адрес в [населено място] чрез адв. В. К. срещу решение № 2750/02.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2766/2013 г. по описа на Административен съд – [населено място], с което е отхвърлена жалбата му против РА №[ЕИК]/28.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 162/03.06.2013 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП за определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2004 г. и 2005 г. в общ размер от 56 742,36 лв. и лихви 47 330,66 лв. Релевират са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател е изложил оплакване, че съдът не се е произнесъл по възражението, наведено от него за незаконосъобразността на ревизионния акт в частта, в която е установено задължение по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за данъчен период 2004 г. Твърди, че между страните не е било спорно дали задължението в размер на 5 937,65 лв. и лихви – 5 607,58 лв. за 2004 г. е било погасено по давност преди издаване на ревизионния акт, предвид изложените в тази насока мотиви в решението на директора на дирекция „ОДОП” – [населено място], че са погасени по давност и следва да бъдат отписани. Това възражение според жалбоподателя не е било разгледано от съда. Посочва се още, че при мотивиране на решението си съдът е обсъдил само част от доказателствения материал по делото, включително и относно спорния въпрос по делото дали...