Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:МАДЛЕН П. П. при секретар В. В. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от съдиятаМ. П. по адм. дело № 6104/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал.7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Пловдив против решение № 763/14.04.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1443/2019 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001618004376-091-001/13.02.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив по отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 299 952.66 лева по фактури, издадени от Стомана 2016 ЕООД и лихви в размер на 4 701.46 лева и администрацията е осъдена за разноски.

В касационната жалба е посочено, че решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Изложени са и съображения за нарушение на процесуалните правила по чл. 235, ал. 2 и чл.236, ал. 2 от ГПК, тъй като съдът не е обсъдил и не е извършил преценка на доказателствата по делото и не е посочил приетите за установени факти. Счита, че Електростомана 2004 АД е знаело или е невъзможно да не знае, че като получател по доставките участва в привидни доставки и в класическа схема с цел осигуряване на данъчно предимство за приспадане и възстановяване на ДДС по фактурите за СМР услуги и материали, издадени от Стомана 2016 ЕООД. В тази връзка сочи конкретни обстоятелства, установени при ревизията. Според касатора в настоящия случай е налице недобросъвестно поведение на ревизираното лице като участник в деклариране на доставки, които не са осъществени. Неправилно съдът е приел, че съществуват основания за признаване на правото на данъчен кредит. По отношение на присъдените разноски в тежест на администрацията, счита, че размерът им надхвърля обжалвания материален интерес. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платената държавна такса за касационното производство.

Ответникът - Електростомана 2004 АД, гр. Карлово, чрез адв. С. Х. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представена по делото писмена защита. Посочва, че първоинстанционният съд в съответствие с чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите заключения на ССЕ и СТЕ и е правилно е приел, че незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Стомана 2016 ЕООД.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за нея и в предвидения от закона срок по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е бил ревизионен акт, с който на Електростомана 2004 АД, гр. Карлово на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 299 952.66 лева и съответните лихви за данъчни периоди м. 08.2017 г. м. 09.2017 г., м.02.2018 г. и м.03.2018 г. по 22 фактури, издадени от Стомана 2016 ЕООД и съответните лихви от 4 701.46 лева, както и лихви размер на 1 137.19 лева за неправомерно упражнено право на приспадане на ДДС два пъти по едни и същи фактури.

С решението в обжалваната част, съдът е отменил ревизионния акт относно отказа на правото на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08.2017 г. м. 09.2017 г., м.02.2018 г. и м.03.2018 г. по фактурите, издадени от Стомана 2016 ЕООД и съответните лихви. Решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на Електростомана 2004 АД, гр. Карлово против ревизионния акт относно определените задължения за лихви в размер на 1 137.19 лева, не е обжалвано от дружеството и е влязло в сила.

За да отмени отказа на правото на данъчен кредит, съдът е приел, че процесните фактури удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗДДС, надлежно документирани с първични счетоводни документи и осчетоводени на база на същите, по които е начислен правомерно данък и които формират данъчен кредит за приспадане съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал.1 ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Прието е, че не са доказани твърденията на ревизиращите органи за неправомерни действия за избягване на данъчната тежест, осъществени с участието или със знанието на получателя по доставките. Според съда по същество в ревизионния доклад, в ревизионния акт и в решението на директора на дирекция ОДОП - Пловдив едновременно се съдържат твърдения за липса на осъществени доставки изобщо и за нереалност на доставките, поради осъществяването им не от сочения във фактурите доставчик, а от друг доставчик или от получателя - Електростомана 2004 АД, като предприятие разполагащо със значителен ресурс. По отношение на второто твърдение, от фактическите констатации в ревизионния акт е посочено че не е ясно дали строително - монтажните работи (СМР) са извършени от сочените утвърдени легитимни фирми или от получателя на услугите.

Преценката си относно реално осъществяване на доставките на стоки, съдът е основал на чл. 6, ал.1 ЗДДС, според която норма доставка на стока е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката, както и всяко право на разпореждане със стоката като собственик. Като релевантни за осъществяването на доставките на стоки съдът е посочил фактите на тяхното предаване и съответно получаване. Позовал се е на решението на Съда на ЕС по дело С-285/11, според което двете предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъка са осъществяването на доставката и използването на стоките от получателя за неговите облагаеми сделки. От фактическа страна в конкретния случай съдът е установил, че между ревизираното лице и Стомана 2016 ЕООД са сключени няколко договора за извършване на различни по вид СМР на конкретен имот, находящ се на територията на жалбоподателя, които работи са индивидуализирани в офертите, представени от изпълнителя. Съдът е приел, че е налице обвръзка между отразеното в офертите, договорите, процесните фактури и представените приемо - предавателни протоколи за установяване извършването на СМР, съответно приемане доставката на материалите по тях, по вид, количество, цена и дати на доставяне на конкретните строителни материали, вложени в ремонта на сградата. За принципно правилни е приел изводите на ревизиращите органи по приходите, че такава обвръзка лесно е могла да бъде създадена предвид наличието на договор за счетоводно обслужване между същите страни и обстоятелството, че един и същи счетоводител е обслужвал и двете дружества в процесните периоди. Според съда съществуването на такава възможност, не означава, че е реализирана, а това обстоятелство подлежи на доказване. Това се отнася и до другия обективен факт, който съдът е приел за установен от доказателствата по делото, че управителят на Стомана 2016 ЕООД е бил служител на дружеството - получател преди създаването на дружеството - доставчик и отново е назначен в Електростомана 2004 АД след прехвърлянето му през февруари 2018 г. Според съда сами по себе си тези обстоятелства не обосновават категоричен извод, че дружествата са участвали в данъчна измама при осъществяване на процесните доставки. В тази връзка е посочил, че законът не въвежда презумпция за недобросъвестност на лицата, които са били работници или служители на даден търговец и впоследствие осъществяват лично или като представители на друг търговец, търговски взаимоотношения с него, нито въвежда забрана един и същи счетоводител да обслужва двете страни по една търговска сделка. Според съда със същата тежест може да се приеме, че познавайки се управителите на двете дружества търсят търговските им отношения да се развиват по-лесно и в условията на взаимно доверие.

По отношение на доставките на строителни материали, предмет на част от фактурите, съдът е приел, че от съдебно - техническата експертиза (СТЕ) се установява по категоричен начин влагането им по вид и количество в обекта на извършваните СМР. Конкретно за хидроизолационната мембрана от заключението на вещото лице, съдът е установил, че съответства на квадратурата на вложената в обекта мембрана, както и че такъв материал, като количество и вид е доставен на Стомана 2016 ЕООД от С. Б. ЕООД, гр. София. Съдът е установил, че стоката с наименование Сикаплан 15G, предмет на фактурите и стоковите разписки, съставени от предходния доставчик, според общодостъпния сайт на С. Б. ЕООД е запазена марка на продукт, представляващ хидроизолационна мембрана с дебелина 1,5мм. Такава стока е била обект на офертите от прекия доставчик към Електростомана 2004 АД. Фактурите, издадени от С. Б. ЕООД са включени в дневниците за покупки на Стомана 2016 ЕООД за съответните периоди и са отразени в счетоводството му съгласно представените по делото писмени доказателства, по които е работила и съдебно - счетоводната експертиза. Освен това са представени и товарителници от П. Т. които по време съответстват на доставките по две от фактурите, издадени от С. Б. ЕООД. Мястото на получаване на стоките, посочено в товарителниците, съответства на местонахождението на обекта, в който е вложена мембраната. Стоката е доставяна на Електростомана 2004 АД на няколко пъти, в различни количества, съгласно представените приемо - предавателни протоколи, които са по времето, след доставянето й на Стомана 2016 ЕООД от С. Б. ЕООД. Съдът е установил, че прекият доставчик е разполагал и с останалите материали, предмет на спорните доставки, като е изложил мотиви във връзка с доставката на пластмасови тръби и метални скоби от предходен доставчик Пластек ООД, за които е издадена фактура от Стомана 2016 ЕООД от 24.08.2017 г. с включен транспорт до гр. Карлово, приемо - предавателен протокол от същата дата за приемане на стоките в Електростомана 2004 АД, предадени от представител на Пластек ООД, както и товарителница за превоза на стоките. От събраните по делото доказателства за доставки на стоки и от други доставчици, съдът е обосновал извод, че прекият доставчик е разполагал в наличност с и другите материали (воронки, профили, кабели), необходими за изпълнението на процесните доставки. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ) е установено, че прекият доставчик е работил с предходни доставчици на стоки, описани в таблица 4 и е осчетоводило фактури за транспортни услуги, от доставчици, изброени в таблица 5, част от които във връзка с доставките на процесните материали. Констатацията на органите по приходите, че предходните доставчици са търговци с рисков профил, съдът е приел, че не е подкрепена с доказателства. Като недоказани са приети и твърденията на приходната администрация, че в процесните периоди ревизираното дружество се е снабдявало със строителни материали и от други доставчици, както и че СМР услугите са извършени не от прекия доставчик, а от друго лице или от жалбоподателя. Принципно съдът е посочил, че случаите, в които услугите са извършени от самия получател, могат да се считат за осъществена данъчна измама. В случаите когато услугите са осъществени от трето лице, според съда е необходимо да се установи и, че получателят е знаел или е могъл да знае това обстоятелство, което съгласно практиката на Съда на ЕС следва да се основава на обективни данни.

За доставките на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС съдът е посочил, че данъчното събитие на стъпва съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС - към момента на извършването им. При спор относно осъществяването им, лицето, претендиращо правото на приспадане следва да установи, че резултатът от услугата е действително възникнал, като следва да се установи какво е изработено от доставчика, как е констатирано изпълнението, какъв е резултатът от изпълнението и обстоятелствата по предаването и приемането му от възложителя. В конкретния случай от заключението на съдебно - техническата експертиза и показанията на разпитания по делото свидетел, съдът е приел за категорично доказано извършването на ремонтните дейности (изграждане на скатен покрив, снемане на боя и ръжда, поставяне на нова боя, смяна на дограма и на осветителни тела с окабеляване на сградата, производствен цех и др.), предмет на процесните договори, фактури, приемо - предавателни протоколи в сградата на дружеството - жалбоподател, на адреса в гр. Карлово.

По отношение на твърдението, че услугите са извършени от ревизираното дружество - получател по фактурите, съдът е приел, че в конкретния случай изложените в ревизионния доклад факти и обстоятелства не обосновават извод за наличие на обективни данни, че се прикрива действителният доставчик с измамлива цел, а единствено сочат съмнения в добросъвестността на страните по сделките. В тази връзка е изложил съображения, че проектирането, строителството и ремонта на всякакъв вид сгради е включено в предмета на дейност на Стомана 2016 ЕООД през процесните периоди. В дружеството доставчик са били назначени десет лица на длъжност строителен работник. От доказателствата в преписката съдът е установил, че тези лица не са дали писмени обяснения и не са представили документи при извършените насрещни проверки, с изключение на един от тях, а не както са приели органите по приходите, че не са потвърдили полагането на труд. Св. Й. С. категорично потвърждава, че е работил на обект на Електростомана 2004 АД през есента на 2017 г. като наето от Стомана 2016 ЕООД лице. Показанията на свидетеля според съда съответстват на събраните при ревизията и в съдебното производство доказателства за трудовата му заетост.

Твърденията на органите по приходите, че наетите от Стомана 2016 ЕООД работници и служители не са изплащани трудови възнаграждения, не са начислявани и внасяни задължителни осигурителни вноски и удържани данъци върху доходите от трудово правоотношение, съдът е приел за опровергани от събраните писмени и гласни доказателства и заключението на ССЕ. От съпоставката на наличните в преписката справки за актуално състояние на трудовите договори на доставчика и получателя, съдът е приел, че не е доказано твърдяното преливане на работници от получателя към доставчика. Само за едно лице - С. С. се установява, че е бил служител на Електростомана 2004 АД, назначен е на работа в Стомана 2016 ЕООД през процесните периоди и след това отново е постъпил на работа в ревизираното дружество. По отношение на останалите наети лица, в това число и св. Й. С. преминаване на работа от дружеството - жалбоподател към дружеството - доставчик не е установено. В показанията си св. Й. С. сочи, че след прекратяване на договора със Стомана 2016 ЕООД е нает на работа в Електростомана 2004 АД, защото са го харесали как работи. По подобен начин са се развили отношенията и с Й. К., който единствен е представил документи и обяснения в ревизионното производство при извършената му насрещна проверка. Освен това ремонтните дейности, предмет на спорните фактури са приключили към м.12.2017 г., а работниците в Стомана 2016 ЕООД са освободени през м.02.2018 г., във връзка със смяната на собственика, като през този период са им изплащани трудови възнаграждения по ведомост и срещу подпис и съгласно заключението на ССЕ за този период са им удържани и разчетени с бюджета задължителни осигурителни вноски и данък върху доходите.

От представените по делото удостоверения за липса на задължения към бюджета, издадени пред м.02.2018 г. и заключението на ССЕ, че ДДС по процесните фактури е отразен в счетоводството на доставчика и внесен, дружеството е формирало данъчна печалба, начислило е и е внесло корпоративен данък, съдът е приел за опроверган другият аргумент на органите по приходите за участие на ревизираното дружество в класическа измамна схема, свързан с т. нар. рисков профил на доставчика Стомана 2016 ЕООД, за който се твърди, че не внася дължимия ДДС в бюджета.

Соченото в ревизионния доклад изтегляне на сумите от банковата сметка на доставчика от страна на неговия управител, съдът е приел, че не е ясно защо се приема за нереалност на доставките, след като от представените по делото банкови извлечения е установено, че управителят на Стомана 2016 ЕООД е внасял многократно суми в брой и е правил плащания към бюджета. От доказателствата по делото е установено също, че прекият доставчик е извършвал доставки и с други получатели, а не само с Електростомана 2004 АД.

С тези мотиви съдът е приел, че отказът на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Стомана 2016 ЕООД е незаконосъобразен и е постановил отмяна на ревизионния акт в тази му част.

Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон при постановяването му.

Правилно съдът е очертал спорните факти по делото - относно действителното осъществяване на доставките на стоки и услуги, предмет на спорните 22 фактури, издадени от Стомана 2016 ЕООД на Електростомана 2004 АД, респективно извършването на доставките не от посочения във фактурите доставчик, а от други доставчици или от ревизираното дружество - получател, респективно участието му класическа измамна схема, с цел намаляване на данъчната тежест, породена от начисляването на ДДС. С разпореждане № 3187/20.05.2019 г. съдът е дал конкретни указания по доказателствената тежест на страните в процеса. На жалбоподателя - да установи материалноправните предпоставки за възникване и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. На ответника по делото и касатор в настоящото производство - да установи фактическите и правни основания за издаване на ревизионния акт на основание чл. 170, ал. 1 АПК, компетентността на органите по приходите, които са го издали, както и наличието на обективни факти, от които да се направи извод относно твърдяната привидност и симулативност на осъщественото по процесните фактури прехвърляне на собственост върху процесните стоки/услуги.

Действителното осъществяване на облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС и доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС и използването на стоките и услугите за последващи облагаеми доставки са основните предпоставки за възникване на правото на приспадане по чл. 68 и сл. ЗДДС. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато ДДС е станал изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по облагаеми доставки на стоки настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките или на правото на разпореждане със стоките като собственик по смисъла на чл. 14 от Директива 2006/112, а по облагаемите доставки на услуги - към момента на извършването им. Това са и релевантните факти, които подлежат на доказване от ревизираното лице, което носи доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, както правилно е прието и в обжалваното съдебното решение.

Изводите на първоинстанционния съд, че доставките на стоки и услуги са осъществени, доколкото стоките са доставени и получени от ревизираното дружеството, а резултатът от услугите е налице на обекта, собственост на ревизираното дружество, се подкрепят от представените по делото писмени доказателства - договори, сключени между Електростомана 2004 АД и Стомана 2016 ЕООД за извършване на конкретни по вид и количество СМР на обект, индивидуализиран по кадастрални данни, находящ се в гр. Карлово, ул. Дъбенско шосе № 47 и приложените към тях оферти, съдържащи естеството на възложените доставки, приемо - предавателни протоколи, подписани между страните по преките доставки за доставяне на съответните стоки и извършване на конкретни строителни дейности, както и от заключението на съдебно - техническата експертиза, което е извършило оглед на място на обекта и дадените от вещото лице обяснения в с. з. на 03.10.2019 г., че строителните услуги, обективирани във фактурите и приемо - предавателните протоколи са извършени и са вложени съответните материали. От приложените по делото справки от регистъра по чл. 62 от КТ и заключението на съдебно - счетоводната експертиза е установено, че през процесните периоди, доставчикът е разполагал с наети десет лица като строителни работници, един като енерго - механик и един управител. Обстоятелството, че работници на Стомана 2016 ЕООД са осъществявали ремонтни дейности по смяна на покрив, в леярен цех на Електростомана 2004 АД, в гр. Карлово, е потвърдено и в показанията на св. Й. С.. Съдебно - счетоводната експертиза е установила използването на сградата в основната дейност на ревизираното дружеството. Правилно съдът е съобразил и представените в съдебното производство фактури за транспортни услуги, по които прекия доставчик е получател, обобщени в съдебно - счетоводната експертиза (таблица 5), както и доказателства за доставяне и получаване на материали от С. Б. ЕООД, Пластек ООД, У. М. ЕООД, Ню луук ЕООД, включително хидроизолационна мембрана за покрив, които са свързани с предмета на спорните фактури.

При тези факти, законосъобразно съдът е приел, че са осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС и доставки на услуги по смисъла на чл.9, ал.1 ЗДДС, както и че данъчното събитие по тези доставки е настъпило.

Относно наличието на обективни данни за участие на ревизираното лице в данъчна измама, правилно съдът е приел, че твърденията на органите по приходите, че доставките не са извършени от посочения във фактурите доставчик Стомана 2016 ЕООД, а от други доставчици, респективно от ревизираното дружество - получател, са останали недоказани. От представените по делото договори за счетоводно обслужване съдът е установил, че счетоводният отдел на дружеството - получател, обслужва и счетоводството на прекия доставчик, като тази свързаност между страните би улеснила документирането на доставки, с цел ползване на данъчно предимство. Установено е също от справките от регистъра по чл. 62 от КТ, че преди създаването на Стомана 2016 ЕООД на 19.11.2015 г., управителят и едноличен собственик на капитала Т. Д. е била служител на Електростомана 2004 АД, както и че след прехвърляне на дружествените дялове в дружеството - доставчик през 2018 г. тя отново е назначена на работа в ревизираното дружество. Правилно съдът е приел, че сами по себе тези обстоятелства не са достатъчни да обосноват обективни данни, въз основа на които да се приеме, че Електростомана 2004 АД е упражнило право на данъчен кредит с измамлива цел за доставки, извършени в периода м.08.2017 г. - м.12.2017 г. Останалите обстоятелства, с които органите по приходите са обосновали наличието на данъчна измама, като основание за отказ на правото на приспадане са опровергани от доказателствата по делото.

Преди всичко не е доказано преливане на работници от получателя към доставчика и обратно. Само за Т. Д. и за С. С. е установено, че преди да работят за доставчика, са били служители на Електростомана 2004 АД. За останалите работници такива обстоятелства не са установени. За св. Й. С. и за Й. К. е установено, че са наети в ревизираното дружество, след като са работили на неговия обект и след прекратяване на трудовото им правоотношение със Стомана 2016 ЕООД. Твърдяното от органите по приходите симулативно наемане на работници и служители, без от доставчика да са заплащани дължимите задължителни осигурителни вноски и данък върху доходите, е опровергано от представените по делото ведомости за заплати за изплатени трудови възнаграждения срещу подпис на всеки от тях, банкови извлечения за преводни нареждания към бюджета, удостоверения на НАП за липса на задължения към м.02.2018 г. на Стомана 2016 ЕООД и заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Правилно съдът е съобразил, че доставчикът е освободил работниците си към м.02.2018 г., когато е извършена промяна в собствеността и управлението му, докато изпълнението на процесните доставки е приключило към м.12.2017 г.

По делото е установено, че към момента на изпълнение на спорните доставки, седалището на дружеството - доставчик е в град Пловдив, а не в град Карлово, където е седалището на получателя. Констатациите на органите по приходите, че прекият доставчик има публични задължения към момента на дерегистрацията му по ЗДДС на 11.06.2018 г. не са подкрепени с никакви доказателства. От ревизираното дружество са представени удостоверения на органи по приходите за липса на задължения на Стомана 2016 ЕООД към м.02.2018 г.

При тези обстоятелства, законосъобразно съдът е приел, че не е доказано процесните доставки на стоки и услуги да са извършени от друг доставчик или от ревизираното дружеството, както и че не се установяват обективни данни за упражняването на правото на данъчен кредит чрез данъчна измама по смисъла на практиката на Съда на ЕС, за която получателят е знаел или е следвало да знае. Поради това и предвид установяване настъпването на данъчно събитие по доставките от събраните по делото доказателства, законосъобразно съдът е приел, че не са налице основания за отказ на правото на данъчен кредит по фактурите издадени от Стомана 2016 ЕООД.

От изложеното следва да се приеме, че решението в обжалваната част, в която е отменен ревизионния акт, не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл.209 АПК, поради което следва да се остави в сила.

Възраженията в касационната жалба по отношение размера на разноските, присъдени в тежест на приходната администрация, са неоснователни. Съдът е съобразил обжалвания материален интерес при определяне на разноските. С оглед изхода от спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 9 120 лева, платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат по фактура от 511/01.12.2021 г.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 763/14.04.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1443/2019 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Електростомана 2004 АД, гр. Карлово сумата 9 120 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. П. п/ Весела Павлова