Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:С. С. Д. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора В. С. докладваното от съдиятаС. С. по адм. дело № 6110/2021
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Диагностично консултативен център ХХІІІ-София“ ООД, представлявано от д-р С. С. срещу Решение № 1893/23.03.2021г., постановено по адм. дело № 11595/2020г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу Заповед за прекратяване на договор № РД-15-1249/04.11.2020г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Наведените в жалбата възражения относно липсата на изложени собствени мотиви от първоинстанционния съд и неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената заповед. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – директор на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Манева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК решаващият състав обосновано е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и правилно е отхвърлил оспорването.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e Заповед за
прекратяване на договор № РД-15-1249/04.11.2020г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 42, т.2 от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на основание чл. 99, ал.1, т.4, във връзка с чл. 26, ал.2 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. (НРД за МД за 2020г. – 2022г.) е прекратен частично Договор № 22-2256/2020г. с лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ „Диагностично консултативен център ХХІІІ-София“ ООД, по отношение дейността на д-р С. С., изпълнител по пакет „Ортопедия и травматология“ и д-р С. Б., изпълнител по пакет „Психиатрия“, във връзка с отчетена от тях дейност, която реално не е извършена.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за безспорно установено, че с
влязла в сила Заповед № РД-15-439/16.04.2019 г. на директора на СЗОК е наложена санкция „частично прекратяване“ на Договор № 22-2256/2018г. на „Диагностично консултативен център ХХІІІ-София“ ООД, по отношение на д-р С. С., изпълнител по пакет „Ортопедия и травматология“ и д-р С. Б., изпълнител по пакет „Психиатрия“, във връзка с отчетена от тях дейност, която реално не е извършена. По жалба срещу горната заповед е образувано адм. дело № 5241/2019г. по описа на Административен съд – София-град, по което е постановено Решение № 661/05.02.2021г., с което е отхвърлено оспорването на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ. Съдебното решение като необжалвано е влязло в сила на 29.02.2020г.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че в съответствие с нормата на чл. 26, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022г., след като директорът на СЗОК е установил, че договор № 22-2256/2020г. е сключен без наличието на предпоставките за това, на основание чл. 99, ал. 1, т. 4 от НРД за МД за 2020-2022г. същият при правилно приложение на материалния закон е прекратен, в съответните му части.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че предвид обжалването на административния акт, с който е наложена санкция, без да е допуснато предварително изпълнение, сключеният междувременно договор правилно е прекратен на основание чл.99, ал.1, т.4, във връзка с чл.26, ал.2 НРД за МД за 2020-2022 г. Съгласно чл.99, ал.1, т.4, респ. чл.99, ал.1, т.3 НРД за МД за 2020-2022г. договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от НЗОК когато е сключен в нарушение на нормативен акт или НРД, респ. в случаите, че ИМП не отговаря на условията за извършване на дейност, установени в нормативен акт или НРД. При наличие на основанията по чл.26, ал.2 НРД за МД за 2020-2022 г., за което не се спори, директорът може да сключи договор след изтичане на 12 месеца от влизане в сила на санкцията и прекратяване на договор и са доказани предпоставките за приложения на чл.99 ал.1 т.4 НРД за МД 2020-2022г. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл.67, ал.1, т.4 от индивидуалния договор, съгласно който договорът се прекратява без предизвестие от страна на възложителя когато е сключен в нарушение на нормативен акт или НРД за медицинските дейности.
Неоснователни са наведените от касатора възражения относно изтекъл 6 (шест) месечен давностен срок, съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. “Б” от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), по силата на която административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли 6 (шест) месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност или безвъзмезден труд в полза на обществото. С процесната Заповед не се налага санкция временно лишаване от право да се упражнява определена професия на изпълнителите по съответните пакети. Напротив, същите специалисти могат да продължат да работят и без да са сключили индивидуален договор с НЗОК/СЗОК.
Неоснователни са доводите на касатора досежно валидността на процесния договор. Към момента на сключване на Индивидуалния договор № 22-2256/17.02.2020г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ с лечебното заведение “Диагностично консултативен център XXIII - София” ООД по НРД за МД 2020-2022 г., Заповед № РД-15-439/16.04.2019 г. за налагане на санкция „частично прекратяване“ на индивидуален договор № 22-2256/2018 г. е била предмет на съдебно разглеждане и не е имало основание за отказ да се сключи договорът. Горното обуславя и заплащане от СЗОК на отчетените медицински дейности.
При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми, разписани в чл. 99, ал.1, т.4, във връзка с чл. 26, ал.2 НРД за МД за 2020 – 2022г.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи разпоредените правни последици.
Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, неоснователна е акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, а тъй като такива не са претендирани от страна на ответника, не се дължат и на него.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1893/23.03.2021г., постановено по адм. дело № 11595/2020г. по описа на Административен съд – София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Сибила Симеонова
/п/ Добромир Андреев