Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Решение №80 от 16.06.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №52/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил искането на [фирма] за обявяване на нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация №АУ000200 от 05.06.2014 г. на орган по приходите в [община], с който на дружеството за периода 01.01.-2009 г. – 31.12.2013 г. са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци в размер на 8 543, 14 лв. и лихви – 2 362, 37 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че оспореният акт не е нищожен. Не отчел, че той съществено противоречи на материалния и процесуалния закон и е в нарушение на целта на закона. Не отчел, че към датата на издаване на акта не са били налице предпоставките на чл. 15, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Актът бил издаден без органа да спази изискването на чл. 35 АПК, без да е спазен срока по чл. 57, ал. 1 АПК и въз основа на декларация, която била подадена три години по-рано. Това забавяне е съществено нарушение и противоречи на целта на закона. Излага доводи за характера на акта за установяване на задължения по декларация като декларативен, а не и като конститутивен акт, което не е отчетено от органа и от съда. Сочи, че съдът не изложил мотиви защо действително се дължат данъка и таксата и не е обсъдил възможните хипотези за това.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се...