Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-С. при ЦУ на НАП против решение № 4091/12.06.2015 г. по адм. дело № 4085 по описа за 2014 година на Административен съд София-град, Първо отделение, 46-ти състав, с което е отменен РА №2251300235/26.11.2013 г., издаден от и. д. началник отдел "Ревизии и проверки" и от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 316 от 17.02.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП”-С., с който на [фирма], [населено място], е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.01.2008 г. до м.12.2012 г. по издадени фактури от различни дружества-доставчици - 22 бр., общо в размер на 475 007,79 лв. и са определени лихви за забава в размер на 213 182, 79 лв., както и установени задължения по ЗКПО за периодите от 2008г. до 2012г. в размер на 148 064, 86 лв. и лихви за забава в размер на 56 520, 25 лв. и в частта, с която е осъдена Дирекция "ОДОП"-С. да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 20 868,56 лева.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК с изложени конкретни нарушения. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител юрк.. А, която поддържа касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.. Т оспорва касационната жалба, желае да бъде отхвърлена. Счита за правилен и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че са налице всички предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит от [фирма]. Също така счита, че правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния...