Р Е Ш Е Н И Е

№ 391

София, 30.09. 2010г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седeмнадесети септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. М

ЧЛЕНОВЕ: Е. А

Ж. Н

при секретар Кр.Павлова. ......................................и в присъствието на прокурора Кр.Колова. ................................... изслуша докладваното от съдията Е.А

наказателно дело № 318 /2010 г.

Производството по делото е образувано на основание чл.349,ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия А.Н М. против решение № 53 от 08.04.2010 г. по внохд № 31 от 2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата се сочи, че се атакува тази част от решението, с която е потвърдена присъдата на Пловдивския окръжен съд относно осъждането на подсъдимия М. за престъпление по чл. 257, ал.1, вр. с чл. 2, ал.1 от НК. Заявява се, че в обжалваната част решението е „необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила”. С допълнение към жалбата се прибавя оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и се излагат аргументи срещу осъждането на жалбоподателя и по чл. 212, ал.3, пр.2 във вр. с ал.1 и чл. 18, ал.1, чл.2, ал.1 от НК.

В заключение се отправя искане за отмяна на решението и при условията на алтернативност - за оправдаване на подсъдимия, за намаляване на наказанието с прилагане на чл. 66, ал.1 от НК или за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените съображения.

Прокурорът оспорва основателността на направените оплаквания, като обръща внимание върху процесуалната недопустимост на тези от тях, които се отнасят до престъплението по чл. 212, ал.1 от НК и до явната несправедливост...