Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал.6 ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] обжалва решение № 387/20.10.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 331/2015 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 121202327/01.02.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град [населено място] относно определения корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размера над 4491.37 лева и съответните лихви над 1837.87 лева, както и в частта на присъдените по компенсация разноски.

В касационната жалба се сочат всички основания по чл. 209, т.3 АПК за неправилност на решението.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд в съответствие с решението на ВАС за връщане на делото за ново разглеждане и приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза е установил данъчен финансов резултат от 526 031.17 лева, но неправилно е определил размера на корпоративния данък за внасяне. В тази връзка счита, че съдът неправилно е възприел изчисленията на вещото лице относно дължимия данък за внасяне за 2008 г. и извършеното приспадане на преотстъпен данък, без да изложи мотиви по приложението на чл. 171 и чл. 179 /отм./ от ЗКПО. Липсата на фактически и правни съображения в тази част по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до неправилност на решението. Твърди, че при връщане на делото за ново разглеждане ВАС е изложил изрични мотиви, че съдът не може да променя размера на установения от ревизията корпоративен данък, при положение, че не е спазено изискването на чл. 171 ЗКПО.В тази връзка посочва, че за процесната 2008 г. [фирма] е декларирало ползването на данъчно облекчение за земеделски производители по чл. 179 от ЗКПО отм. , считано от 01.01.2010г., но приложим за 2008 г./ в размер на 24 824.83 лева, представляващи 60...