Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Шумен срещу решение № 89/29.05.2019г., постановено по адм. дело № 88/2019г. по описа на Административен съд – Шумен, с което по жалба на Н.К е отменено решение № 2153-27-40/13.12.2018г. на директора на ТП на НОИ - Шумен. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на материалния закон, в частност на нормите на чл.4, ал.3, т.2 КСО във вр. чл.4, ал.1, т.1 и чл.4, ал.3, т.5 КСО, в приложимата редакция обн., ДВ, бр.105/2006г., са относими към касационното основание за отмяна по чл. 209, т.3, пр.1 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски, в размер на заплатената държавна такса, за касационното производство.
Ответницата – Н.К, чрез пълномощник адвокат Борисов от ШАК, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски в размер на заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2...