Р Е Ш Е Н И Е

№ 50007

гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3954 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу решение № 3579 от 18.06.2020 г. по в. гр. дело № 21/2020 г. на Софийски градски съд (СГС) в частта му, с която е признато за установено по предявения от Н. Г. Т. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н. Г. Т. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата 15 461. 14 лв., съставляваща главница по договор за банков кредит от 09.10.2008 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 44229/2011 г. на СРС, 123 състав, претендирана по изп. дело № 20158380406893 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № ..... на КЧСИ, поради погасяване на възможността за принудителното й събиране с петгодишна давност.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, а именно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Твърди, че вземането му не е погасено по давност, тъй като при действието на ППВС № 3/1980 г., обявено за изгубило сила с ТР № 2/26. 06. 2015г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, и до приемане на последното тълкувателно решение, погасителната давност е спряла, като би могла да започне...