Р Е Ш Е Н И Е

№ 187

гр. София, 15.10.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1932 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Постъпили са касационни жалби от „Д., И. – Ер М.“ О., и Д. И. Д. срещу решение №52 от 06.04.2017г. по в. т.д.№283/2016г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено решение №55/04.04.2014г. по т. д.№11/2012г. по описа на Плевенски окръжен съд, поправено с решение №6 от 13.01.2015г. по същото дело, с което „Д., И. – Ер М.“ О., като правоприемник на СД „Димитров – Иванов – Ер Мизия и сие“, [населено място], и Д. И. Д., са осъдени солидарно да заплатят на Д. В. И. сумата от 400 000 лева /частичен иск от 1 355 000 лева/, представляваща част от стойността на дела на Д. В. И. при прекратяване на участието му в СД „Димитров – Иванов – Ер Мизия и сие“, [населено място], на 16.09.2010г. и част от неразпределената печалба към 16.09.2010г. на същото СД, заедно със законната лихва от 13.01.2012г. до изплащането й.

В касационната си жалба „Д., И. – Ер М.“ О. сочи, че обжалваното решение е недопустимо и моли да бъде обезсилено. Поддържа, че подадената искова молба е нередовна, като порокът не е бил отстранен нито в производството пред първоинстанционния съд, нито в производството пред въззивния съд. Твърди, че претенцията на ищеца по чл.97 ал.2 от ТЗ, макар и формулирана като...