Образувано е по касационна жалба от Е.З и К.З, подадена чрез процесуалния им представител срещу Решение № 4764/08.07.2019 г. постановено по адм. д. № 3050/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Е.З срещу Заповед № РД-15-018/12.02.2018 г. на Областния управител на Софийска област.
В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение без конкретно посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От съдържанието на жалбата може да се направи извод, че решението се оспорва поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства е приел, че имота се държи от жалбоподателите без правно основание. Видно от приложената по преписката заповед, починалата съпруга на жалбоподателя е била настанена в процесното жилище временно - до предоставяне на друго такова. Липсата на такова предоставяне означава, че и към настоящият момент жилището се ползва от настоящите жалбоподатели, в качеството им на наследници, на валидно правно основание. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед на Областния управител на О. С да бъде отменена.
В с. з. за касационните жалбоподатели се явява процесуалният им представител, който поддържа изцяло жалбата.
Ответната страна – Областният управител на О. С, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло основателността на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Е.З срещу Заповед № РД-15-018/12.02.2018 г. на Областния управител на О. С, с която на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) се изземва от Е.З и К.З владението на имот - частна държавна собственост, управляван от Министерството на вътрешните работи, представляващ апартамент [адрес], [населено място], за който имот има съставен и представен по делото Акт за държавна собственост, поради това че го държат без правно основание.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на процесната заповед. Изложени са мотиви, че процесният апартамент е частна държавна собственост и се държи от настоящите жалбоподатели без правно основание.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция.
Предмет на контрол от първоинстанционния съд е Заповед № РД-15-018/12.02.2018 г. на Областния управител на Софийска област издадена на осн. чл. 80, ал. 1 ЗДС. Съгласно сочената разпоредба има три хипотези, при които имот - държавна собственост се изземва въз основа на заповед на областния управител, а именно 1. ако се владее или държи без основание 2. ако се ползва не по предназначение и 3. ако е отпаднала нуждата от него. В случая оспорената заповед е издадена при приложението на първата хипотеза. За упражняване на законово уреденото правомощие на областния управител е необходимо кумулативното наличие на всички предпоставки. В това производство административния орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената правна норма предпоставки, за последния възниква задължението да издаде заповед за изземване.
По делото Държавата се легитимира като собственик с Акт за частна държавна собственост № 10816/25.12.1979 г. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ППЗДС обстоятелствата констатирани в акта имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, поради което правилно първоинстанционния съд е зачел материалната му доказателствена сила.
Правилен е извода на съда и за наличието на втората предпоставка на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно че процесния имот се ползва от жалбоподателите без правно основание. По делото не се спори, че имота описан в заповедта на Областния управител на О. С, който е и предмет на Акта за частна държавна собственост се ползва от жалбоподателите. Спорния въпрос е относно наличието на правно основание въз основа на което жалбоподателите упражняват фактическа власт върху имота към момента на издаване на заповедта. Същите се позовават на предишна заповед № 853/12.08.1987 г. на Началника на Управление „ТИЛ“ при МВР, с която Р.З (починала към настоящия момент) и синът й са временно настанени в процесното жилище до уреждане на жилищния й въпрос. С. не е валидно правно основание за ползване на апартамента, доколкото на по-късна дата е сключен договор за наем №ДС 4709/17.12.2003 г., между ДМТОСО-МВР и починалата, със срок от 30.11.2003 г. до 30.11.2006 г., с клауза за прекратяване на договора след изтичане на срока. Oт този момент e променено правното основание за заемане на жилището и вече не е налице временно настаняване, а постоянно такова, като от момента на изтичане на срока на наемния договор, апартаментът е заеман на изтекло правно основание.
Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че в тежест на жалбоподателите е да докажат съществуването на годно правно основание, което да им дава право да владеят или държат имота, както и че това не е направено. С оглед на изложеното и установеното от първата инстанция, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно държане на държавен имот без основание, то извода на съда че оспорената пред него заповед на областния управител е законосъобразна е направен в пълно съответствие със закона.
Решението на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на ответника Областна администрация на О. С се дължат такива в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция определено съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 4764/08.07.2019 г. постановено по адм. д. № 3050/2018 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Е.З [ЕГН] и К.З [ЕГН] да заплатят на Областна администрация на О. С разноски в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.