Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. В. Т, седалище и адрес гр. В. Т, пл. „М. Б“ №2 срещу Решение №259 от 31.05.2019 г. на Административен съд, гр. В. Т, постановено по административно дело №47/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение №РД-99-00-6-1192 от 06.12.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., с което е отказано верифицирането на разходи в размер на 41 820,42 лв. по договор за безвъзмездна финансова помощ за проект „Привлекателна и съхранена автентична градска среда на гр. В. Т“. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – О. В. Т, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел липсата на мотиви в оспорения акт, което прави обжалваното решение необосновано. Поради липсата на мотиви в акта не е ясно защо органът приема процесните разходи за недопустими като фактически увреждането на интересите на общината е на основата на съмнения. Съдът не е установил, че органът е следвало да изиска становище на общината преди да издаде акта си. Приемането, че органът не е длъжен да спазва чл. 35 АПК противоречи на чл. 27, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Упражняването на правомощията на административния орган винаги става при спазване на принципите, регламентирани в чл. 4, 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 АПК. Счита, че съдът не е съобразил и Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №ТР-4/2002 г. Позовава се на съдебна практика.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени...