О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 675

гр. София 18.07.2018 г..

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 3889/2017 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от [фирма], чрез пълномощника адв. Р. С., и от адв. В. В. - процесуален представител на П. С. Т. против решение № 315/07.07.2017 г., постановено по гр. д. № 372/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

Ищецът П. С. Т. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 15 000 лв. до 30 000 лв.,т. е.за сумата от 15 000 лв., а ответникът по исковата молба [фирма] в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от трудова злополука в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 29.09.2010 г.

В касационната жалба на [фирма] се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.Претендират се разноски.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е страна инцидентно да оспорва законосъобразността на административен акт, когато такъв акт се противопоставя и страната не е участвала в производството по издаването и обжалваното му.Сочи се противоречие с решение № 964/30.12.2009 г. по гр. д. № 3306/2008 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 123/19.01.2017 г. по гр. д. № 1441/2016 г. по описа на ВКС, II г. о. 2. При изменение на иска чрез...