Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

гр.София 17.07.2018г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 2034 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, представлявана от М. Д. – прокурор в Апелативна прокуратура София, против въззивно решение № 518/07.03.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр. д. № 5274/2016 г., в частта, с която Прокуратурата и СДВР са осъдени да заплатят солидарно на Т. И. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 26 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, ведно с компенсаторна лихва върху главницата, считано от 11.06.2014 г. до окончателното изплащане, както и съдебноделоводните разноски.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса следва ли въззивният съд, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и да се обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III...