7 № 304

гр. София, 16.07.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Н. ч. гр. дело № 2224 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 209 от 17. 04. 2018г., постановено по в. ч.гр. д. № 165/2018г. по описа на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 12. 03. 2018г., постановено по гр. дело № 506/2016г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото с предмет – искове с правно основание чл. 74 Закона за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/, обн. ДВ бр. 38 от 18. 05. 2012г. и отм. ДВ бр. 7 от 19. 01. 2018г..

Ответниците по частната касационна жалба А. М. А. и Е. Е. С. подават отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържат становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Евентуално твърдят, че частната жалба е неоснователна, тъй като срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ отм. е преклузивен.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено преграждащо хода на делото първоинстанционно определение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК....