Образувано е по жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (Районно управление „Социално осигуряване” (РУ „СО”) гр. Б.д срещу решение № 266 от 15.04.2008 г., постановено по адм. дело № 601/2007 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отменено Решение № 51/16.07.2007 г. на Директора на РУ „СО” – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане №23/18.05.2007 г. на Ръководителя на „ПО” при РУ „СО” Благоевград и е върната преписката на РУ „СО” Благоевград за ново произнасяне. Наведени са доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административeн съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Решение № 51/16.07.2007 г. на Директора на РУ „СО” – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане №23/18.05.2007 г. на Ръководителя на „ПО” при РУ „СО” Благоевград. С последното е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) от 09.06.2006 г. на К. Ф., като осигурителния стаж в „Кембароу – ММ5” АД с. З. дол е зачетен за периода 01.09. – 31.12.2004 г. и от 01.07 – 31.10.2005 г..
Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл.219 ал.1 АПК, поради което и на основание чл.220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд.
Обжалваното решение валидно, допустимо и правилно.
С разпореждане № 0111298/21.07.1997 г. на РУ „СО” Благоевград на Фетвов е била отпусната пенсия за изслужено време и старост пожизнено, считано от 01.05.1997 г.
Със заявление вх.№ 12596/09.06.2006 г. е поискал на основание чл.99 ал.1 т.1 КСО преизчисляване на отпуснатата му лична пенсия за придобит след пенсионирането допълнителен трудов стаж за периода 01.01.2003 г. до 31.10.2005 г. Видно от удостоверение изх.№ 19/ 30.05.2007 г. (УП-3), издадено от осигурителя „Кембароу – ММ5” АД Благоевград, в което било отразено, че за периода 01.09.2004 до 31.12.2004 г. и от 01.07.2005 до 31.10.2005 г. лицето е осигурявано за всички осигурителни случаи за трета категория труд. С писмо изх.№ 119/10.10.2006 г. в отговор на запитване от РУ”СО” Благоевград посоченият осигурител заявил, че трудовият стаж на Фетвов при него не е равен на осигурителния, тъй като трудовото възнаграждение за периода 01.01.2003-31.10.2005 г. не било изплатено, макар да било начислено по ведомости.
С влязло в сила съдебно решение „Кембароу – ММ5” АД Благоевград било осъдено да заплати на Фетвов неизплатено трудово възнаграждение за периода м.09. до м.12 . 2004 г. вкл. и за месеците 07.до м.10.2005 г. вкл., като от извършена проверка от РУ „СО” Благоевград е установено, че присъдените суми са изплатени.
От назначената по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че на Фетвов не са изплатени трудовите възнаграждения за периода 01.01.2003 г. до 01.09.2004 г. и от 01.01. до 01.07.2005 г., макар същият да твърди, че такива са му били изплатени.
При тези данни съдът е намерил, че обжалваното пред него решение на Директора на ТП на НОИ Благоевград е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от КСО, действаща към датата на подаване на заявление вх. № 12 596/09.06.2006 г., създава право за пенсионерите да поискат преизчисляване на отпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО при зачитане на придобития след пенсионирането осигурителен стаж. От фактическа страна не се спори, че от 1.01.2003 г. до 31.10.2005 г. К. М. Ф. е работил по трудово правоотношение с „Кембароу – ММ5” АД Благоевград. На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО той е подлежал на задължително осигуряване за всички осигурени социални случаи, но дължимите и начислени трудови възнаграждения не са му били изплатени. Осигурителните вноски върху начислените и неизплатени трудови възнаграждения са дължими по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което времето от 01.01.2003 г. до 01.09.2004 г. и от 01.01. до 01.07.2005 г. се зачита за осигурителен стаж. Да се приеме противното, би означавало да се наруши основното конституционно право на обществено осигуряване, гарантирано от чл. 56, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., което гражданите упражняват в съответствие със законовата уредба. В съответствие с даденото тълкуване е и новата алинея 3 на чл. 7 от КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г.), която задължава осигурителя да внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, през който е извършено начисляването и в тези случаи, когато възнагражденията са само начислени без да са изплатени. Върху подлежащите на изплащане трудови възнаграждения се дължат осигурителни вноски, с което условието по чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО за "дължимост" на осигурителните вноски е изпълнено. Налице са материалноправните предпоставки за по чл. 102, ал. 2 (сега ал. 3) от КСО за преизчисляване на отпуснатата на . К. М. Ф. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70, ал. 1 за придобития осигурителен стаж след пенсионирането. В този смисъл е и обжалваното съдебно решение, с което атакуваните административни актове са отменени, като на основание чл. 173 ал.2 АПК е постановено връщане на преписката за ново произнасяне при зачитане на осигурителен стаж за времето от 01.01.2003 г. до 01.09.2004 г. и от 01.01. до 01.07.2005 г.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 266 от 15.04.2008 г., постановено по адм. дело № 601/2007 г. от Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ И. С. И.С.