Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Е. Д. К. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаЕ. Д. по адм. дело № 6304/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, срещу решение №30 от 12.04.2020г., по адм. д.№ 19/2021г. на Административен съд Разград/АС-Разград/, с което по жалба на П. П., е отменено Уведомително писмо с изх.№01-6500/5504 от 17.11.2020г. на Зам. ИД на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от П. П. заявление за подпомагане с УИН27/290616/88162 за кампания 2016г. в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът - П. П. чрез процесуален представител в писмен отговор и молба оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АС-Разград е образувано по оспорване на Уведомително писмо с изх.№01-6500/5504 от 17.11.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което земеделският производител /ЗП/ Павлов е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН27/290616/88162 и приложенията за кандидатстване по мярката за кампания 2016г., в размер на 0 лева.

За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е постановен от лице, което има материална компетентност, издаден е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, но акта е постановен при непълнота и неяснота на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден, и в несъответствие с материалния закон. АС-Разград е приел, че:

-изискванията за управление на подпомаганите дейности са регламентирани в глава V на Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. (Наредба №4/2015г.), но в разпоредбите на тази наредба никъде не е посочено, че надвишаването на минималния срок на преход към биологично отглеждане на пчели, е основание да се откаже финансово подпомагане.

-през 2016г. е действала разпоредбата на чл.11, ал.4 от Наредба №4/2015г., която за плащанията за преминаване към биологично земеделие препраща към минималните периоди на преход по чл.36, ал.1, чл.37, ал.1 и чл.38, ал.1 на Регламент на Комисията(ЕО) №889/2008, в които норми обаче няма посочен минимален период на преход към биологично пчеларство. Такъв период има в регламентиран в чл.38, ал.3 от Регламент на Комисията(ЕО) №889/2008, но чл.11, ал.4 от Наредба №4, в действащата през 2016г. редакция, не препраща към него.

-разпоредбата на чл.11, ал.4 от Наредба №4/2015г. е отменена с Решение №8834 от 2019г. по адм. д.№4906/2018г. на ВАС на РБ, и АО се е позовал на новата разпоредба на чл.11, ал.5 от Наредба №4/2015г., която е в сила от 24.04.2020г. и като материална норма действа само за напред, поради което не е приложима за минали фактически състави, какъвто е процесния.

-неприложима е нормата на чл.36, ал.1 и ал.2 от Наредба №5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица /Наредба №5/, на която се е позовал АО в оспорения акт доколкото тази норма е материалноправна и действа занапред, без на същата да е придадена обратна сила.

-с разпоредбата на чл.26, т.5 от Наредба №4/2015г., е било предвидено че преходният период по чл.23 за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца за пчелини при спазване разпоредбите на Регламент (ЕО) №834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008, но тази разпоредба не е посочена от АО като правно основание за издаване на оспорения акт, и същата противоречи на чл.38, ал.3 от Регламент на Комисията(ЕО) №889/2008, в която разпоредба е предвиден минимално изискуем, а не абсолютен по размер период на преход.

-посочената от АО като правно основание Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед №РД09-144/23.02.2017г. на Министъра на земеделието и храните, е неприложима въпреки отразеното в същата, че се прилага и за подадени заявления за кампания 2016г., тъй като същата е с характер на подзаконов нормативен акт и в нарушение на чл.14, ал.1 ЗНА на Методиката е придадена обратна сила.

С оглед цитираната в оспорения АА разпоредба на чл.14, ал.1, т.4 от Наредба №4/2015г., АС-Разград е посочил, че в УП няма изложено нито едно фактическо обстоятелство, което може да бъде подведено под състава на тази норма, и в крайна сметка от мотивите на УП не става ясно на какво основание е отказана финансовата помощ-дали, че оспорващият е надвишил минималния размер на преходния период към биологично производство или, че е посочил погрешен код на дейността си.

Решението е правилно като краен резултат.

Не е спорно по делото, че в процесния случай ЗП П. П. със заявление за подпомагане с УИН 27/070715/83412 (неприложено към делото) е кандидатствал за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, ПРСР 2014-2020, за кампания 2015, като с УП изх.№02-270-6500/25 от 04.06.2016г. на Зам. ИД на ДФЗ е одобрен за участие заявеното направление от мярка 11 за 80 броя пчелни семейства със заявен код БПП 6, за пчелин рег.№9828-0244, находящ се в с.Веселиново, за който пчелин ЗП е поел 5-годишен ангажимент.

На това заявление са извършени административни проверки по реда на чл.37, ал.2 ЗПЗП, и в резултат с УП изх.№02-270-6500/2954 от 10.07.2018г. на Зам. ИД на ДФЗ, е оторизирана субсидия на ЗП в размер на 5476.24лв. за заявените 80 пчелин семейства за кампания 2015г.

Същевременно ЗП е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2016г. (вх.№ от 13.04.2016г.) като при автоматичната проверка на въведените данни от 09.05.2016г. не са открити несъответствия на данните по заявлението.

В заявлението за подпомагане –форма ФЛ с дата 09.05.2016г., е посочена мярка 11-Биологично земеделие, направление „Биологично пчеларство“, като в таблица за описание на пчелините е посочен пчелин рег.№9828-0244, но са декларирани 123 броя пчелни семейства с код БПП 6 по мярка 11

Идентични са въведените данни в заявлението за подпомагане –форма ФЛ с дата 09.05.2016г. – редакция от 20.05.2016г.( с характер на заявление за плащане). При автоматичната проверка на въведените данни от 20.05.2016г. не са открити несъответствия на данните по заявлението.

Резултати от последващи административни проверки по това заявление са обективирани на осн. чл.37, ал.2, изр. второ ЗПЗП в решението по чл.11, ал.1, т.1 ЗПЗП - в случая в УП изх.№02-270-6500/4333 от 12.11.2018г., което е отменено с влязло в сила решение №62 от 10.05.2019г. по а. д.№42/2019г. на АС-Разград и преписката е върната за ново произнасяне на АО.

Новото произнасяне на АО е обективирано в процесното Уведомително писмо с изх.№01-6500/5504 от 17.11.2020г. на Зам. ИД на ДФЗ –предмет на контрол по а. д.№19/2021г. на АС-Разград.

При тези данни правилно АС-Разград е изследвал приложимите правни норми към датата на подаване на заявлението -13.04.2016г. до края на периода 2016г., които е следвало да бъдат съобразени от административния орган в актовете му по чл.11, ал.1 ЗПЗП по заявлението на ЗП за 2016г.

В настоящия казус възприетите от АО правни основания за оторизиране 0 лв. на субсидия на Павлов по негово заявление за подпомагане с УИН27/290616/88162 за кампания 2016г. не обосновават отказ за финансово подпомагане.

На първо място визираната от АО норма на чл.11, ал.5 от Наредба №4/2015г. е неприложима за процесни период, защото същата е в сила от 24.04.2020г.

На следващо място съгласно чл.14, ал.1, т.4 от Наредба №4/2015г.(в приложимата редакция) Финансова помощ за годината за подаване на заявление по чл.6, ал.2 по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато: кандидатът отбележи грешен код срещу даден парцел, пчелно семейство или животно в заявлението по чл. 6, ал. 2.

В процесния случай в заявлението за подпомагане за кампания 2016 за втора поредна година от поетия петгодишен ангажимент по направлението ЗП е посочил код на биологично дейност БПП 6 –биологично пчеларство в преход. В таблицата за описание на пчелите към заявлението за регистрирания пчелин рег.№9828-0244 са посочени 123 броя пчелни семейства, т. е. 43 броя пчелни семейства повече от декларираните от ЗП пчелни семейства за кампания 2015- първа година от поетия 5-годишен ангажимент. В този случай липсва обосновка от АО защо е приел за грешен отбелязания код на биологична дейност след като броят на пчелните семейства е различен, т. е. няма как допълнително заявените пчелни семейства да се приемат за такива с надвишен период на преход по см. на чл.38 §3 от Регламент (ЕО) 889/2008г. вр. чл.11, ал.4 от Наредба №4/2015г.( в приложимата редакция), и това обстоятелство да се игнорира с решаващ извод за надвишен минимален период на преход на целия пчелин(фактическо основание, отбелязано в таблица на стр.2 от процесното УП но подведено под нормата на чл.11, ал.5 он Наредба №4/2015г.), без да е изследвана хипотезата на §4 на чл.38 от Регламент (ЕО) 889/2008г. при декларирани нови пчелни семейства и съобразяване с въведените данни в „Система за въвеждане на данни от външни институции“ за кампания 2016г. ( въведени от „Лакон-частен институт за осигуряване на качество и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти“ ООД - рамков договор за биологично производство на 15.12.2014г. с „Герада„ООД, с клауза за включване на ЗП в договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция между „Герада„ООД и „Лакон“ООД-представителство България като контролиращо лице одобрено от МЗХ, и анекс към същия ) по отношение на вида производство на ЗП П. П. за кампания 2016г., предвид декларирания брой на пчелните семейства.

В този смисъл посоченото от АО, че заявената от кандидата биологична дейност се различава от тази, установена от контролиращото лице, не съответства на събрания по делото доказателствен материал, а въпроса за надвишаване минималните периоди на преход, не само че не е изяснен от АО съобразно данните, които са били на разположение в ДФЗ-РА относно земеделския производител, но отказа за финансиране е обоснован с неприложимата за процесния период норма на чл.11, ал.5 от Наредба №4/ от 24.02.2015г.

Няма данни по делото и за неспазени от ЗП базови изисквания, определени нормативно в Приложение №2 към чл.13 и чл.19, ал.2 от Наредба №4/2015г.. Тяхното неспазване се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство изискванията, посочени в т.2 от приложението са както следва: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл.15, т.2 и 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа.

В разясненията (стр. 4 от УП) към колона 7 на таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично пчеларство“ (стр.3 от УП), е посочено, че се налага санкция за неспазени изисквания съгласно раздел IV „Изчисляване и налагане на намаленията“ и/или базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 б. „б“ направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11 „Б3“ от ПРСР 2014-2020“, утвърдена със Заповед №РД 09-144 от 23.02.2017г., издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл.13 от Наредба №4 от 24.02.2015г.

В конкретния казус санкцията и редукцията на субсидията е за неспазени базови и други изисквания, но при липса на установено неспазване на базови изисквания по Приложение №2 към чл.13 и чл.19, ал.2 от Наредба №4/2015г., не е приложима Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11 „Б3“ от ПРСР 2014-2020“ (без настоящия състав да се произнася относно характера на този акт (Методиката)) защото съгласно чл.13 от Наредба №4/2015г.( в приложимата редакция) плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните, само когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните пчелни семейства не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, а както се отбеляза по-горе в случая такова неспазване от ЗП Павлов не е установено.

По отношение посочените в колона 7 от таблицата на стр.3 от УП „други изисквания“ не става ясно кои са тези изисквания и в какво се изразява тяхното неспазване. Ако се приеме, че те са свързани с надвишаване минималните периоди на преход към биологично производство, то както се отбеляза по-горе в процесния случай този проблем не е изяснен от АО след преценка на всички факти от значение за случая (чл.7, ал.2 АПК), а оспорения АА в тази част е основан на неприложима материалноправна норма.

В обобщение – опущението на административния орган да извърши контрол по заявлението на П. П. чрез начините и способите по чл.37 ЗПЗП своевременно в рамките на кампания 2016г. (УП изх.№02-270-6500/4333 е издадено едва на 12.11.2018г.) има за резултат плащане по заявлението за кампания 2015г. и подхождане по механичен начин спрямо заявлението на кандидата за 2016г. без да се съобразят релевантните факти предвид спецификата на случая.

Горното налага споделяне от настоящия състав на крайният извод на АС-Разград за несъответни фактически и правни основния при издаване на оспорения акт.

Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Разград е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства.

Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка.

На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК.

Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, доказани общо в размер на 800лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие 102814, сер. „Б“ с адвокат Т. Д., като възражението за прекомерност на касатора не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №30 от 12.04.2020г., по адм. д.№ 19/2021г. на Административен съд Разград.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на П. П., сума в размер на 800/осемстотин/лева, представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Донка Чакърова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емил Димитров

/п/ Камелия Стоянова