Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Х.М, подадена чрез пълномощника му адвокат Петков, против решение № 846/13.02.2018 г. по адм. дело № 10952/2017 г., постановено по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 3947/09.08.2017 г. на младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуалния административен акт.

Ответната страна - младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 3947/09.08.2017 г. на младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца по отношение на Х.И.М на основание...