Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила касационна жалба от Министъра на земеделието храните и горите, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт К.П, против решение № 5078/19.04.2018 г. на Върховен административен съд, Трето отделение, по адм. дело № 12352/2016 г., с което е отменен мълчаливия отказ за извършване на административна услуга по молба на „Грейп ланд“ ООД с ЕИК 202630423 за издаване на незаверени преписи от административна преписка, образувана във връзка със сключване на по Договор за аренда на земи от държавния поземлен фонд с № РД-ДА-51-43/01.10.2013 г. между МЗХ и „Грейп ланд“ ООД и е върната преписката на министъра на земеделието, храните и горите за произнасяне по т. 2 и т. 3 на искане с вх. № 94-Б-115/18.11.2013 г. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон /неправилно тълкуване на материалния закон/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт. В тази връзка са развити подробни съображения.
Ответникът – „Грейп ланд“ ООД не заявява становище по касационната жалба.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че така подадената касационна жалба е допустима, а по същество се явява основателна и следва да бъде уважена, а решението като неправилно следва да се отмени.
Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна.
С решение № 5078/19.04.2018 г. на Върховен административен съд, Трето отделение, по адм. дело № 12352/2016 г. е отменил мълчалив отказ на министъра на земеделието, храните и горите за извършване на административна услуга по молба на „Грейп ланд“ ООД с ЕИК 202630423 за издаване на незаверени преписи от административна преписка, образувана във връзка със сключване на по Договор за аренда на земи от държавния поземлен фонд с № РД-ДА-51-43/01.10.2013 г. между МЗХ и „Грейп ланд“ ООД и е върнал преписката на министъра на земеделието, храните и горите за произнасяне по т. 2 и т. 3 на искане с вх. № 94-Б-115/18.11.2013 г.
Първоинстанционният съд е приел, че в случая следва да се приеме, че е налице подлежащ на оспорване мълчалив отказ за извършване на административна услуга от страна на министъра на земеделието и храните. Съобразно разпоредбата на § 8 от АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая липсва изрична правна уредба в друг нормативен акт, уреждаща конкретното обществено отношение между административния орган и субекта, търсещ находяща се при него информация.
Съдът е приел, че с оглед спецификата на засегнатите от арендния договор отношения, поисканите от администрацията в конкретния случай действия следва да се квалифицират като изключително значими за защита на законните интереси на дружеството – молител при участието му както в гражданския оборот, така и за отношенията му със държавните структури, отговарящи и имащи отношение към неговата дейност, свързана с отглеждане на лозови насаждения, за което е отдадена по аренда и земеделската земя предмет на договора. Решаващият съд е извел извод, че с оглед значимостта на търсената от молителя информация и специфичните правомощия на административен орган, министъра на земеделието и храните е бил длъжен да предостави на дружеството преписи от наличната при него документация или да го уведоми надлежно за липсата на такава. Като не е направил това съда е обосновал извод, че мълчаливият отказ на министъра на земеделието, храните и горите се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени. Така постановеното решение е неправилно.
Производството пред Върховен административен съд, трето отделение е образувано по жалбата на „ГРЕЙП ЛАНД“ ООД с ЕИК 202630423, представлявано от управителя Ж.Д, срещу мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните да извърши административна услуга, изразяваща се в предоставяне на незаверени копия от административна преписка образувана във връзка с Договор за аренда на земи от държавния поземлен фонд с № РД-ДА-51-43/01.10.2013 г. между дружеството и МЗХ.
Видно от доказателствата по делото е, че от страна на „ГРЕЙП ЛАНД“ ООД е постъпило искане с вх. № 70-2070/18.04.2016 г. до министъра на земеделието, храните и горите, с което се изисква издаване на копия от книжа и документи, съдържащи се в административната преписка по сключване на договор за аренда № РД-ДА-51-43/01.10.2013 г. Административният орган е счел искането за неконкретизирано и видно от негово писмо изх. № 91-1200/25.05.2016 г. до „ГРЕЙП ЛАНД“ ООД е поискано от дружеството да уточни административната преписка, от която да бъдат представени исканите документи.
Съгласно §1, т. 2 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА), "Административна услуга" е издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение; издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения; извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга; експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация.
Настоящата инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че с оглед значимостта на търсената от молителя информация и специфичните правомощия на административен орган, министъра на земеделието и храните е бил длъжен да предостави на дружеството преписи от наличната при него документация или да го уведоми надлежно за липсата на такава.
Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето на административния орган, включително и неизвършването на административна услуга е мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК във вр. § 8 от ПЗР на АПК и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Следва обаче да се има предвид, че не всяко бездействие като непроизнасяне на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган трябва да е нормативно предвидено, т. е искането за издаване на административния акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна.
Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Съгласно т. 5 ППВС № 4/1976 г. при обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му.
Видно от гореизложеното е, че производството е за предоставяне на административна услуга. От кореспонденцията между дружеството и административния орган е видно, че на дружеството са дадени указания да уточни по коя административна преписка иска да му бъдат предоставени копия от документи. В този смисъл, въобще не се е стигнало до издаване на административен акт, било то и мълчалив отказ. Дадени са указания, които не са изпълнени, а „ГРЕЙП ЛАНД“ ООД вместо да изпълни указанията, дадени от министъра на земеделието, храните и горите, за да може да му бъде предоставена исканата административна услуга, директно е подало жалба до Върховен административен съд срещу мълчалив отказ на административния орган за предоставяне на искана административна услуга, какъвто отказ не е налице.
Не на последно място, необосновано първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо приема, че министърът на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ има задължение и правомощие да се произнесе по направеното искане от „ГРЕЙП ЛАНД“ ООД. Видно от приложените по делото договор за аренда с дата 01.10.2013 г., писмо на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. В. от 21.10.2016 г. и др., договорът е сключен на основание чл. 47м, ал. 1 ППЗСПЗЗ между директора на Областна дирекция „Земеделие“ като арендодател и „Г. Л“ ООД като арендатор и именно между тези две страни са се развили последващите отношения във връзка с договора. В тази връзка и предвид уредената в чл. 47б – чл. 47о ППЗСПЗЗ процедура по отдаване под аренда на свободните земи от държавния поземлен фонд и по сключване на договор за аренда, настоящата съдебна инстанция не намира основание да приеме, че в случая министъра на земеделието, храните и горите е имал задължението да предостави исканите документи.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора следва да бъде уважено, като „Грейп ланд“ ООД следва да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), към които препраща чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд – Петчленен състав, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5078/19.04.2018 г. на Върховен административен съд, Трето отделение, по адм. дело № 12352/2016 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГРЕЙП ЛАНД“ ООД с ЕИК 202630423, представлявано от управителя Ж.Д, срещу мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните да извърши административна услуга, изразяваща се в предоставяне на незаверени копия от административна преписка образувана във връзка с Договор за аренда на земи от държавния поземлен фонд с № РД-ДА-51-43/01.10.2013 година.
ОСЪЖДА „ГРЕЙП ЛАНД“ ООД с ЕИК 202630423, седалище и адрес на управление: гр. П. представлявано от управителя Ж.Д, да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите сумата от 100 (сто) лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.