Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 6345/2021

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Р., от гр.Г. О. подадена чрез пълномощника адвокат Ц. Д. против решение № 93 от 12.04.2021г. по адм. дело № 38/2021 г. на Административен съд-В. Т.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че в случая е налице хипотезата на чл.177, ал.1 от АПК. Твърди се, че с отмяна на административния акт по отношение на друго лице са отпаднали предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението, отмяна решението директора на ТП на НОИ - В. Т. и потвърденото с него разпореждане, издадено от ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – В. Т. Претендира разноски за касационното производство.

Ответникът по жалбата - директора на ТП на НОИ - В. Т. чрез гл. юрисконсулт Н. М. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита, че в случая е приложима разпоредбита на чл.53 от ЗЗД, тъй като се касае за солидарна отговорност. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна.

С решение № 93 от 12.04.2021г. по адм. дело № 38/2021 г. на Административен съд-В. Т. е отхвърлено оспорването, заявено по жалбата Р. Р. против решение № Ц 1012-04-112#3/23.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ В. Т. с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу разпореждане № Ц 1019-04-1025#2/10.09.2020 г. на ръководителя на Контрол по разходите на ДОО при същото териториално поделение на НОИ, с което на жалбоподателя е отказано възстановяване на внесена сума, дължима по РА за начет от 24.10.2019 г., предявена за събиране с разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019г., и са присъдени разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая се касае за солидарни длъжни[и по чл.53 от ЗЗД и е неприложима разпоредбата на чл.177, ал.1, изр. първо от АПК.

Решението е неправилно. Постановено е при неточно прилагане на материалния закон.

Установено е от фактическа страна, че с ЕР № 0396/15.02.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ-ПавликениЕООД на лицето Т. К. е определена оценка на работоспособността 74% ТНР със пспок 3 години и дата на инвалидизиране 23.08.2002г. В комисията на ТЕЛК са участвали четирима лекари -А. Л.-Хубанова, Н. Н., Р. Р. и С. С.. Това решение е отменено с ЕР № 1107/07.12.2017 г. на НЕЛК и преписката е върната за ново освидетелстване. Ръководителят на Контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ-В. Т. е приел, че въз основа на отмененото решение на ТЕЛК е причинена вреда на ДОО. Издаден е ревизионен акт за начет № РМ-5-04-00667629/24.10.2019 г. срещу членовете на ТЕЛК, постановили отмененото решение, с който са установени задължения в размер на 1 788, 38 лв. /главница 1 458, 49 лв. и лихви 329, 20 лв. /. За събиране на сумите по РА за начет е издадено Разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019 г. на ръководителя на Контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ-В. Т. с което е разпоредено на посочените по-горе четирима лекари да внесат посочената сума по сметка на ТП на НОИ-В. Т.

Разпореждането за събиране на сумите по РА за начет е обжалвано по административен ред само от С. С.. С решение № 1012-04-121#1/16.12.2019 г. директорът на ТП на НОИ-В. Т. е отхвърля жалбата й. Решението е обжалвано пред Административен съд-Велико, който с решение № 148/10.07.2020 г. по адм. дело № 5/2020 г. отменя решение № 1012-04-121#1/16.12.2019г. на директорът на ТП на НОИ-В. Т. и потвърденото с него разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019 г. за събиране на сумите по посочения РА за начет от 24.10.2019 г.

Доктор Р. Р. не е обжалвал разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019г., като е заплатил съответната четвърт от определената с ревизионния акт сума. На 28.08.2020г. е подал пред НОИ заявление с вх. № Ц1019-04-1025/28.08.2020 г. за възстановяване на платената от него сума, внесена по разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019 г., т. к. същата е недължимо платена на отпаднало основание. Позовал се е на решение № 148/10.07.2020 г. по адм. дело № 5/2020 г. на Административен съд - В. Т. за което счита, че на основание чл. 177, ал. 1 от АПК има сила и по отношение на него. С разпореждане № Ц1019-04-1025#2/10.09.2020 г. на ръководителя на Контрол по разходите на ДОО при същото ТП на НОИ-В. Т. е отказано възстановяване на сумите, с мотива, че отменителното решение на Административен съд-В. Т. няма сила по отношение на Русев. По жалба на Русев разпореждането е потвърдено с решение № Ц 1012-04-112#3/23.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ - В. Т. Изложени са същите мотиви.

По делото не се формира спор по установените факти. Спорът е правен и касае приложимата законова разпоредба. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая членовете на ТЕЛК имат качеството на солидарни длъжници, на основание чл.53 от ЗЗД. В случая е приложима разпоредбата на чл.177, ал.1, изр.2.

Както бе посочено по-горе, по жалба на д-р С. С. с решение № 148/10.07.2020 г. по адм. дело № 5/2020 г. е отменено решение № 1012-04-121#1/16.12.2019г. на директорът на ТП на НОИ-В. Т. и потвърденото с него разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019 г. за събиране на сумите по посочения РА за начет от 24.10.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1,изр.2 , ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната - с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. Това съдебно решение е довело до отпадане основанието за плащане на посочените суми от стрлана на Р. Р., което обстоятелство е задължително и за административния орган. Влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено разпореждане за събиране на суми по ревизионен акт, е довело до преустановяване на правния спор досежно дължимостта на сумите. Никоя от страните не може повече да оспорва правилността на съдебно установеното, т.е. незаконосъобразността на акта, с който е наредено плащане на сумите по реевизионния акт. Предвид анализа на цитираната разпоредба следва, че влязлото в сила решение № 148/10.07.2020 г. по адм. дело № 5/2020 г. на Административен съд-В. Т. е задължително както за първоинстанционният съд, така и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на административния акт. В настоящия случай, след като отпадат с обратно действие установените задължения, искането на Русев за възстановяване на внесена сума по отменено разпореждане, е основателно. Сумите са платени на отпаднало основание и подлежат на връщане.

По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че са налице твърдените касационни основания. Обжалваното решение на Административен съд-В. Т. следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от Р. Р. решение № Ц 1012-04-112#3/23.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ В. Т. и потвърденото с него разпореждане № Ц 1019-04-1025#2/10.09.2020 г. на ръководителя на Контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ-В. Т. с което на Русев е отказано възстановяване на внесена сума, дължима по РА за начет от 24.10.2019 г., предявена за събиране с разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019г.

С оглед изхода на спора на жалбоподателят Р. Р. следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 430,00/четиристотин и тридесет/ лева, включващи заплатена държавна такса 30,00 лева и адвокатско възнаграждение 400,00/четиристотин/лева. Страната е представила доказателства за сторените разноски, както и списък на разноските. Русев не е претендирал разноски за първоинстанционното производство.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 във връзка счл. 222, ал.1от АПК Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 93 от 12.04.2021г. по адм. дело № 38/2021 г. на Административен съд-В. Т. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № Ц 1012-04-112#3/23.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ В. Т. и потвърденото с него разпореждане № Ц 1019-04-1025#2/10.09.2020 г. на ръководителя на Контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ-В. Т.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-В. Т. да заплати на Р. Р., ЕГН [ЕГН], от гр.Г. О. [улица], разноски за касационното производство в размер на 430,00/четиристотин и тридесет/лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Хайгухи Бодикян

/п/ Весела Николова